Катедралата

— Изпрати повече сапьори и хора от корпуса в подземието. Хики вероятно е задържал другите. Има поне още една бомба и той сигурно я пази като куче кокала си. Действай!

Лангли каза:

— Бомбата може да избухне всеки момент. Не можем да изпращаме повече…

Намеси се Клайн и гласът му имаше тона на човек, когото записват на касетофон.

— Лейтенант, по ваша молба ще изпратя още сапьори и полицаи в подземието, обаче вие добре разбирате, че шансовете им са…

Бърк изтръгна жицата от телефона и се обърна към мъжа до него:

— Свали всички през асансьорната шахта и не спирайте да бягате, докато не стигнете до резиденцията на кардинала.

Мъжът преметна пушката си.

— Ти идваш ли?

Бърк се обърна и зави зад ъгъла, откъдето тази галерия гледаше към южния неф. Изправи се и погледна над балюстрадата. Ъгълът на галерията блокираше линията на видимост на снайпериста и полицаите се бяха наредили на една линия на отсрещната галерия. Бърк се пъхна във въжен алпинистки хамут и започна да се изтегля, като местеше една след друга ръцете си, през широкия сто фута коридор на нефа. Един полицай от другата страна се протегна и го издърпа над балюстрадата. Двамата бързо отидоха до ъгъла, където Съливан лежеше върху гайдата си с опръскани с кръв крака и килт. И двамата се наведоха, преди да завият край ъгъла. Бърк тръгна по дължината на галерията, където бяха разположени шест коленичили снайперисти. Имаше двама убити. Той взе един перископ и огледа над балюстрадата.

Балконът бе на около три нива по-долу и оттук можеше да види колко е голям и тъмен. Високите позиции на полицаите бяха осветени от светлината на свещите. И все пак, мислеше си той, беше невероятно, че онези на балкона бяха оцелели след толкова интензивен огън и се зачуди защо бяха така благословени от съдбата.

Свали перископа и се придвижи по-надясно. Вдигна се малко по-високо и го насочи към пода отдолу. Взривената предница на бронираната кола се подаваше под козирката на балкона и той видя част от тяло, простряно отгоре — Лоугън. Двете му черни ръце стърчаха право нагоре от онова, което някога е било кабина на водача. Майор Коул и няколко души клечаха отстрани до машината. Изглеждаха мрачни, но и облекчени, че денят с ученията на Националната гвардия беше приключил.

От балкона изсвири куршум. Перископът удари Бърк в окото и хвръкна от ръцете му. Бърк се прекатури на пода.

Полицаят до него го сгълча:

— Прекалено дълго го държа вдигнат, лейтенант. Беше последният ни перископ.

Бърк изтри окото си и видя, че ръката му е покрита с кръв. Вдигна се на коляно и погледна човека, който му се стори размазан.

— Някакви новини от кулите?.

Преди мъжът да отговори, от балкона се чу бързо стакато, последвано от второ оръжие.

— Ето ти новини от кулата — мрачно измърмори мъжът. — Онази вещица не иска никой да се доближава до вратите й. — Той погледна часовника си: — Каква невероятна каша… А почти го бяхме направили, нали?

Бърк го погледна и видя, че е сержант.

— Имаш ли някаква идея?

— Цялата работа зависи от това, да се оправим с балкона, за да можем да изведем Малоун и Бакстър, и хората там да могат да пуснат ударни гранати през капака в пода, и да превърнат мозъка на онзи Хики в картофено пюре. Тогава сапьорите ще могат да обезвредят бомбите.

Бърк кимна. Изглеждаше неизбежното решение на проблема. Балконът владееше цялата катедрала и беше построен, за да я владее, ала с други цели. А Флин бе поставил на него двама смахнати.

— Какви възможности имаме да се справим с балкона?

Сержантът потри челюст.

— Ами, можем да насочим нататък прожектори от галериите, да накараме хеликоптерите да стрелят с картечници през кръглия прозорец, да минем през гипсовата решетка на тавана над балкона… Но цялата тази екипировка не е под ръка… пък и отнема време…

Бърк кимна отново.

— Да-а-а…

— Най-добрият начин е — продължи сержантът, — някой да се промъкне в този балкон през една от кулите. Ако човек успее да мине през вратата, ще разполага с пространство да маневрира, също като тях, и да си остане невидим.

Бърк кимна. Алтернативният отговор на проблема беше да се доберат до бомбата, а после да се притесняват за заложниците и снайперистите. Тогава нямаше да има значение настъпването на 6,03 часа. Той вдигна полевия телефон и попита главния свързочник:

— Какво е положението в подземието?

Мъжът отговори: