Керванът на робите

— Но все още тъпчем на същото място, както и преди!

— Възможно е, но това няма вечно да продължава.

— Тогава нека побързаме. Да не си мислите, че ще можем да стреляме, без да изложим брат ви на опасност?

— Мисля това, което вече ви казах, но предпочитам да не предизвиквам Абу ал Мот. Защо да използваме насилие, когато само с малка хитрост пак можем да постигнем целта си?

— За к’ва хитрост говорите?

— Вече споменах за нея. Ще измъкнем от клисурата брат ми и Ловеца на слонове. Успеем ли, няма да е необходимо да се церемоним с ловците на роби, защото единственият коз на Абу ал Мот ще е в наши ръце.

— Мътните го взели! Сериозно ли говорите?

— Да.

— Ще се предрешим и ще разиграем театър, тъй ли?

— Поне аз съм твърдо решен да го направя. В никакъв случай не искам да ви увещавам, понеже признавам, че тази работа е много опасна и не…

— Стига сте го усуквал и говорете като разумен човек! — прекъсна го Бащата на щъркела. — К’вото можете вий, мога го и аз, а вашият брат ми е толкоз близък приятел, че заради него с голямо удоволствие ще участвам в подобен маскарад.

— Е, това е всичко друго, но не и шега. Спипат ли ни, свършено е не само с нас, но и с хората, които искаме да спасим.

— И аз самият го знам. Тъкмо затуй мисля, че няма да позволим да ни хванат. Остава само да решим кога и как да го извършим.

— Кога ли? Още тази нощ, нали?

— Да. Планът ни може да се проведе само в пълен мрак.

— Но дотогава може да се случи к’во ли не!

— Убеден съм, че ще се случи много малко или абсолютно нищо. Абу ал Мот няма да предприеме каквото и да било и ще е много доволен, ако го оставим на спокойствие.

— Тогава трябва да решим по какъв начин да стане. Ще се маскираме ли като негри?

— Да.

— Не бих дал такъв съвет.

— Защо?

— По много причини. Първо, дори и да си начерня цялото лице с мойта голяма и дълга брада няма да успея да метна хората, че съм негър, щото никой чернокож не притежава подобна брада. И второ, тъй ще можем да се движим само там, където са отвлечените роби, а съвсем сигурно е, че двамата, дето искаме да ги измъкнем, се намират при Абу ал Мот. По-добре ще е, ако боядисаме лицата си в кафяво и се предрешим тъй, че да минем за ловци на роби.

— И тогава ще ни разкрият по големите бради. Не. Няма смисъл да се смесваме с робите, защото и между тях ще има предостатъчно хора на Абу ал Мот. Въпросът е дали изобщо е необходимо да се показваме на когото и да било. Може би ще трябва да се промъкнем тайно, тъй както индианците се приближават до враговете си. И в този случай за нас ще е голямо предимство, ако си начерним лицата, защото няма да ни различат в тъмнината.

— Както искате. Ще върша всичко к’вото кажете. Нали сте далеч по-опитен и по-сръчен от мен. Ами отде ще вземем черна боя? Да запалим ли огън, за да получим въглени?

— Чернилката от въглени не се задържа. Допрем ли с нещо лицата си, ще се образуват бели петна, които могат да ни издадат. Нали имаме тлъстина от слона и сланина от хипопотама. Така ще се запасим с предостатъчно сажди.

Словакът беше свидетел на този разговор, проведен на немски език и чу всичко. В този момент той се обади:

— Аз също искал намажат сажди върху лице моето, тъй че станел негър черноватия и можел тръгне заедно да измъкне двамата приятели пленническите.

— Ти ли? — засмя се Шварц. — Само ти си човекът за тази работа, няма що!

— Да, аз съм бил човек за туй подходящият! Аз не страхувал от никого!

— Вярвам ти. Но за онова, което замисляме, са необходими и други качества. Трябва да съумееш с един-единствен удар да повалиш в безсъзнание случайно появилия се неприятел и то така, че да не издаде никакъв звук. Но и това не е всичко. Нужни са и много други неща, които ти не можеш да правиш.

— О, аз съм могъл всичко и к’во ли не. Аз молят за разрешение участвал в тайно промъкване тъй интересното!

— Не, принуден съм да ти откажа. Ще рискуваш не само своя живот, но и нашия.

— Не ще съм рискувал нищо. Аз ще…

— Не, не и точка по въпроса! — прекъсна го Шварц.

Дребосъкът разочаровано му обърна гръб. Другите забелязаха опечалената му физиономия и понеже не разбраха водения на немски език разговор, попитаха какво се е случило. Той им обясни. Щом Синът на тайната научи намеренията на двамата немци, той също пожела да се присъедини към тях, защото ставаше дума за баща му. Но и на него му отказаха.

Скоро стана време да донесат месо за войниците, както и сланина за получаването на сажди. Словакът получи поръчението да се изкачи горе с няколко асакери, за да вземат необходимото. Той направи знак на Сина на тайната и на хаджията да го придружат.

Те оставиха войниците малко да ги изпреварят, за да не могат да чуват думите им и тогава дребосъкът каза:

— Защо и ние да не се направим на негри? Нима Ловецът на слонове не ти е баща? Не е ли преди всичко твое задължение да го освободиш?