Хайку. Антология ((Японски тристишия))

Башо разработва оригинална естетическа концепция, залегнала в основата на поетичната система на хайку и определила до известна степен понататъшното развитие на японската естетическа мисъл. Почитан като идол приживе, лириката на Башо е изпълнена с дълбок философски смисъл, с проникновено внимание към вътрешния свят на човека, със стремежа да проникне в душата на природата. Башо разширява границите на поетичното, като проявява внимание към всичко, заобикалящо човека. В неговото творчество най-обикновените събития от човешкия живот придобиват високо звучене.

Нодзава Бончо (?-1714) е роден в град Канадзава в областта Кага (сега Ишикава). Учи медицина в Киото, но не успява да стане лекар. Започва като поет с участието си в създаването на поетичната антология „Сарумино“ — „Сламеното наметало на маймуната“.

Йоса Бусон (1715–1783). С името на Бусон е свързан разцветът на поезията хайку през втората половина на осемнадесети век. Той продължава и обогатява поетичните канони на Башо, но и доказва, че хайку е неизчерпаем жанр, съдържащ в себе си възможности за неограничено развитие.

Бусон произхожда от семейство на заможен селянин от околностите на град Осака. Получава добро образование, изучавайки поезия и живопис. Разностранно надарена личност, приживе е бил известен повече като художник.

Икениси Гонсуй (1646–1719) е известен поет, живял в град Нара.

Найто Джосо (1661–1704) е дзен-ски свещеник, много близък с Башо. Пишел е еднакво добре и хайку, и стихотворения на китайски език — канши. Той прекрасно усвоява естетическия принцип „йоджо“ — асоциативен подтекст.

Дочику (?).

Очи Ецуджин (1656–1739) е майстор по боядисване на тъкани от град Нагоя, ученик на Башо, дори го придружава по време на едно от пътешествията му. По-късно се отдалечава както от Башо, така и от поетическото творчество, към което се завръща през 1715 г., но късните му стихотворения са лишени от оригиналност. Някои литератори дори недоумяват защо е включен към Десетимата велики ученици на Башо.

Хиросе Идзен (?-1710) произхожда от заможно семейство от провинция Мино. През 1688 г. се сближава с Башо и става негов последовател. След смъртта на Башо обикаля страната, и разпространява изкуството му.

Исо (?-1853).

Кобаяши Исса (1763–1827) е роден в планинското селце Кашивабара, провинция Шинано, в семейство на селяни. На четиринадесет годишна възраст заминава за Едо, където започва да изучава хайку под ръководството на поетите от школата Кацушика, основана от Ямагучи Сода, последовател на Башо. В творчеството на Исса преобладават две основни теми: бедността и любовта към всяко дребно и нищожно създание.

Оно Ичику (1708–1759) е самурай по произход. Повлиян е от поезията на Башо.

Ямамото Какей (1648–1716) е лекар от град Нагоя. През 1684 г. се среща с Башо и става негов ученик. Пропагандира естетическите възгледи на Башо в областта Овари. Към края на живота си обаче се отдалечава от творческите концепции на Учителя и започва дори да ги критикува.

Како (17. век).

Вада Киин (1697–1748) е роден в град Канадзава. Занимава се с производство на саке (оризова ракия). Учи хайку отначало при Хокуши, после при Шико (и двамата — ученици на Башо).

Такараи Кикаку (1660–1707). След смъртта на Башо започва борба между неговите ученици за правото да се нарекат продължители на неговото дело. Все пак в историята на литературата е прието следните десет поета да се наричат Велики ученици на Башо: Кикаку, Рансецу, Кьорай, Джосо, Кьорику, Шико, Яба, Хокуши, Сампу, Ецуджин. Кикаку успява, въпреки продължителното си общуване с Учителя, да създаде свой собствен, оригинален стил, като силата му се крие преди всичко в избора на теми от ежедневието, близки на неговите съвременници.

Кикакупроизхожда от лекарско семейство. Получава добро образование, като изучава първо медицина, после — китайска литература, живопис и калиграфия. Видна фигура сред интелигенцията на Едо.

Тагами Кикуша (1753–1825) произхожда от самурайско семейство. Поетеса от школата Мино. Добра художничка, калиграфка, майсторка на чаената церемония.

Кирей (?).

Такаи Кито (1740–1789)е поет от школата на Бусон, живял в Киото.

Мукаи Кьорай (1651–1704) произхожда от заможно лекарско семейство от град Нагасаки. През 1658 г. семейството се премества в императорската столица Киото и дори получава достъп до императорския дворец. След кратка военна служба Кьорай се завръща в Киото и се отдава на поезията. Той е единственият ученик на Башо, общувал с придворната аристокрация и това оказва влияние върху творчеството му. Кьорай е известен като най-последователния ученик на Башо, но не съумява да превъзмогне влиянието на своя учител върху собственото си творчество и да утвърди свой оригинален стил.