Хайку. Антология ((Японски тристишия))

Печално и самотно е.
Есенният вятър опъва
влакното на въдицата ми.

Бусон

Бяла роса.
По една капка
върху бодлите на шипката.

Бусон

Отмина есенната буря.
Старица събира съчки
пред вратите на храма.

Бусон

В храма
жена и дете закусват.
Задава се буря.

Бусон

Червен плод
се търкулна в градината.
Цялата е в скреж.

Шики

Под високата луна
минавам сам
през сиромашкото селце.

Бусон

Отворили човки,
пиленца чакат майка си
под есенния дъжд.

Исса

Тъжно и печално е
да се храниш сал, слушайки
есенния вятър.

Исса

Ей, почакай,
недей да валиш, есенен дъжд!
Наоколо е пълно с щурчета.

Исса

Щурчето плаче
над книжния фенер, изцапан с туш
от покойното ми дете.

Какей

Тишина,
Есенна пчела търси мед
в мъха по сливата.

Яба

Тъга и печал
навред се разстилат.
Есенна вечер.

Тохо

Едва се чуват
в обора коларите.
Есенен вятър.

Башо

Родното място!
Отсядал за малко —
прелетна птица,

Кьорай

В градината
свети фенер.
Пустее къщурката.

Шики

Угасна фенерът
в градината, вятър шумоли
в листата на банана.

Шики

Есенният ден е ясен.
Към небето се издига
някакъв димец.

Шики

Сянката ми
се изписа на стената. Нощ.
Пее щурче,

Рьота

Печално е и тъжно.
Самичък ям риба
в есенната вечер.

Кито

Есенна вечер.
Чува се как мърдат змиорчетата
в тенджерката.

Ширао

Късна есен.
Нейде отдалеч долитат
окапали листа.

Шики

До всяка къща
цъфти поветица.
Септември.

Рьота

Изгасват
светлините в голелия храм.
Студена нощ.

Шики

Хвърлено под бъчвата за къпане
за подпалки служи плашилото.
Това е краят му.

Джосо

Планински храм.
Па верандата отекват
гласове на елени.

Исса

Есенни колари.
Впиват се сякаш предчувстват
близкия си край.

Шики

Ситен дъжд
ромоли по обора.
Кукурига петел.

Шики

Нощен дъжд.
Капки барабанят по чадъра. —
Не, не при лен, а у съседа.

Ранран

Тръгна цялото семейство
Към гробището. Всичките са старци
с побелели коси.

Башо

Поклонение на гробищата.
Начело е
старото куче.

Башо

ЗИМА

Колибата ми
цяла е обсипана
с листа, окапали от бряста,

Чора

Топъл зимен ден.
В сянката —
студено.

Оницура

Годините си забравям,
гледайки жарава
сред безкрайното поле.

Чора

Първа слана.
Вкусна оризова отвара
в ясната утрин.

Чора

Луна сред зимната горичка.
Нощта пронизва
до самото сърце.

Кито

Петелът се мъчи —
кълве вледенените
обелки от зеленчуци.

Ширао

Пламъкът на свещта
сякаш замръзна
в студената нощ,

Сейра

Бялата хризантема
се зачерви от студ.
Утринна слана.

Сейра

„Ей сега!“ — отвърнах,
а те тропат ли, тропат
по заснежената порта.

Кьорай

Късна вечер.
Живи въглени в огнището.
Някой чука на вратата.

Кьорику

Гмурна се до дъното
и пак изплува малък гъсок.
Студено е,

Джосо

Неотворен пакет
зелен чай.
Приятен зимен ден.

Какей

Чирачето на кацаря
сърба горещ чай.
Студено е.

Идзен