Хайку. Антология ((Японски тристишия))

Повиках го, но вече бе отминал —
продавачът на шарани.
Сипе се градушка.

Бончо

Дълга-дълга
тече реката
през заснежената равнина.

Бончо

От вятъра сред боровете
става младо вино.
Планински път.

Шико

Годината свършва,
а все не престава да се труди
воденицата.

Киин

Студена утрин.
Гласове на пътници,
напускащи хана.

Тайги

Мразовита нощ.
Чувам само стъпките си
по моста.

Тайги

Зима. Голи дървета.
Вятър хвърля камъчета
в камбаната.

Бусон

Погледнеш ли свещта —
в нея е вятърът.
Снежна нощ.

Тайги

Едва-едва
проблясва слънцето.
Изсъхнало поле.

Бакусуй

Чува а звук на трион
в зимната полунощ.
Сиромашия е!

Бусон

Малко селянче
води куче
по изсъхналата нива.

Шики

Зимна тъга.
Малка птичка търси нещо
сред високия праз.

Бусон

Годината свършва.
Крия побелелите си коси
от татко.

Ецуджин

Сянката ми броди
в сенките на дърветата
под зимната луна,

Шики

Отминават
край мене чадъри
в снежната вечер.

Хокуши

Зимна луна,
Сенки на борове
в сянката на пагода.

Шики

Хора на покрива
гледат пожар.
Зимна луна.

Шики

По-студена
и от снега е луната върху
побелелите ми коси.

Джосо

Печално и тъжно.
Зимният дъжд размива
имената по гробовете.

Рока

Зимна тъга,
В душата ли е сало
планината Йошино,

Бусон

Звезди в езерото.
Зимният дъжд отново
размъти водата.

Сора

Още един чадър
край мен отмина.
Снежна вечер.

Яба

Нетрепващият пламък
на свещта е ореол
на зимната ми тъга.

Яба

Зимна вечер.
Остана само една страница
от календара.

Бусон

Навсякъде отеква
шумът на водопада. Заслушани са
мъртвите листа.

Башо

Котето за миг
се скри
под окапалите листа,

Исса

Мета ги, мета ги,
но все не се излитат
окапалите листа.

Тайги

Тишина.
Само птичка скача
по мъртвите листа.

Рюсуй

Студена нощ.
Чакаме по-малката ми сестра,
мама и аз,

Шики

Довеждат в храма
момченце за послушник.
Какъв студ!

Шики

Страшен студ.
Мечтая за луната над боровете
през август.

Исса

Дойде зимата.
Гарванът кацна
върху плашилото.

Кикаку

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Сакураи Байшицу (1768–1852) е родом от град Канадзава. Първоначално в творчеството си следва естетическите принципи на Башо и Кьорай, после се присъединява към школата на Ранко.

Хори Бакусуй (1718–1783) е роден в град Канадзава. Учи хайку при Шико и Бакуро. Известен е с теоретичните си трудове, в които призовава за връщане към Башо.

Мацуо Башо (1644–1694) е роден в градчето Уено, провинция Ига, в не особено знатен самурайски род. На двадесет и две годишна възраст Башо отива в Киото, където взема уроци по поезия при известния поет от школата Теймон — Китамура Кигин (1624–1705). През 1672 г. се преселва в Едо, където успява да получи държавна служба в Управлението по водоснабдяване и да си осигури средства за преживяване. По-късно изоставя службата и се отдава изцяло на поезията — като творец и учител. По това време се свързва с Нишияма Соин, основател на школата Данрин, който оказва голямо влияние върху творческото му развитие.

Към края на седемдесетте години Башо — вече известен поет на хайку — основава своя школа. По това време се премества да живее в околността на град Едо — Фукагава, където неговият богат ученик Сампу му построява колиба, влязла в историята на литературата като „башо-ан“. Оттам идва и псевдонима на великия поет — Башо, с който той е известен и до днес в цял свят.