Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Тогава Билбо се спря. За да продължи оттук нататък, вече се изискваше безумна смелост. Премеждията, през които мина след това, изглеждаха незначителни в сравнение с тази първа среща с неизвестната опасност. Истинската битка той проведе сам със себе си в тунела, преди още да беше видял какво всъщност го очаква. След кратко двоумение събра смелост и тръгна отново; представете си го как стигна до края на тунела — почти същият по големина и форма, като външната врата горе. Билбо подаде през него мъничката си глава. Пред погледа му се разкриха смътно очертанията на най-голямото и най-дълбоко подземие, което древните джуджета бяха прокопали в самите недра на Планината. Действителната големина на подземието не можеше да се определи, защото ъглите му тънеха в полумрак, но от каменния под близо до отвора се излъчваше ярко сияние. Там лежеше Смог.

Огромният златисточервен дракон спеше дълбоко. През устата и ноздрите му излитаха отмерено дрезгави звуци и тънки струйки дим; явно огненото му дихание също дремеше. Под туловището му, под крайниците, под огромната навита опашка и по целия под наоколо, чиито краища се губеха в мрака, лежаха купища от скъпи предмети, самородно и обработено злато, различни скъпоценни камъни и обагрено от червено сияние сребро.

Като някакъв огромен прилеп, Смог лежеше с прибрани крила, леко обърнат на едната страна, така че Билбо виждаше долната му част и огромния белезникав търбух, по който от продължителното лежане върху скъпото ложе се бяха полепили здраво скъпоценни камъни и късове злато. На близката стена зад дракона висяха брони, шлемове, брадви, мечове и копия, а край стената бяха наредени огромни гърнета, пълни с богатства, които едва ли можеше да се пресметнат.

Да кажем, че дъхът на Билбо просто секна, би било твърде слабо. За съжаление не са останали думи, които да изразят най-точно смайването му, тъй като хората отдавна са променили езика, който някога научиха от елфите в дните, когато целият свят все още беше чудесен. Билбо бе чувал приказки и песни за драконови богатства, но никога не си бе представял блясъка, красотата и великолепието на едно такова съкровище. Душата му се изпълни с възхита и той започна да проумява копнежа на джуджетата. Стоеше като вкаменен и се взираше в несметното богатство, забравил за страшния му пазител.

Билбо дълго стоя така и гледа прехласнато, докато най-накрая с усилие на волята се опомни, изпълзя крадешком от сянката на тунела и пристъпи до най-близката купчина от съкровища. Лежащият отгоре дракон дори и в съня си изглеждаше страшен. Хобитът грабна една чаша с две дръжки, толкова тежка, че едва можеше да я носи, и хвърли боязлив поглед нагоре. Смог раздвижи крило, леко разпери нокти и тонът на гръмовното му хъркане се промени.

Тогава Билбо побягна. Драконът обаче не се събуди и не откри кражбата — поне засега, — а само засънува сънища за нови грабежи и злочинства. Хобитът хукна обратно по дългия тунел. Сърцето му биеше до пръсване, а краката му трепереха много по-силно, отколкото на идване, но той стискаше здраво чашата и си мислеше: „Най-после го сторих! Сега ще им докажа. Приличал съм повече на бакалин, отколкото на разбойник — нали така казваха! Май ще трябва да си променят мнението.“

И те наистина го промениха. Балин направо не бе на себе си от радост, като видя хобита, но и изненадата му не беше по-малка. Той вдигна Билбо на ръце и го изнесе навън. Беше среднощ и облаци закриваха звездите. Изтощеният Билбо легна по гръб, затвори очи и с наслада вдъхна свежия въздух, без да обръща внимание на голямото вълнение на джуджетата, нито на похвалите, с които те го обсипваха, като го потупваха го гърба и му обещаваха своите услуги и услугите на целите си родове за поколения напред.

Джуджетата все още прехвърляха чашата от ръка на ръка и говореха възторжено за възвърнатото си богатство, когато изведнъж силен тътен разтърси недрата на Планината, сякаш някакъв стар вулкан бе решил да изригне отново. Те бързо придърпаха вратата, като препречиха един камък, за да не се затвори напълно, но от дълбините на дългия тунел долиташе такъв рев и тропот, че цялата земя се затресе.