Хоук и Фишер

— За телепортиране ли? Разбира се, че не. За такива магии е нужно голямо количество енергия и умение да бъде правилно насочена. Една малка грешка в координатите на пристигането и вие бихте имали един много неприятен инцидент. Предполагам към какво се стремите капитан Хоук, но няма никакъв начин, по който убиецът би могъл да се телепортира в стаята на Блекстоун, а после отново навън. Из цялата къща имам поставени защити, които да предотвратят точно такова нещо. Знаете ли, аз също имам своите врагове. Дори аз не мога да се телепортирам в тази къща без предварително да сваля защитите.

— Разбирам — каза Хоук. — Може би трябваше да дискутираме върху враговете на Блекстоун. Общоизвестно е, че той не е популярен в някои среди, но можете ли да предложите някакви имена? Особено някой, който би имал изгода от неговата смърт.

— Няма никой по-специален — отвърна Гонт, мръщейки се. — Има известен брой хора в Хейвън, които биха дишали по-леко, знаейки, че Уилям е мъртъв, но не мога да се сетя за никой толкова ненормален, че да го убие в моя дом. Те сигурно знаят, че аз бих приел това като лична обида.

— Разбирам вашата гледна точка — отбеляза сухо Хоук.

— Има едно нещо — каза Гонт и после се поколеба. Хоук чакаше търпеливо. Магьосникът го гледаше неотклонно. — Всъщност не зная, дали изобщо има връзка с всичко това. Чувствам се твърде глупаво дори да го спомена, но… неотдавна Уилям имаше един спор с Адам Столкър. Не зная за какво се е отнасял, но сигурно е било за нещо сериозно. Седмици наред почти не си говореха.

— Вие постъпихте правилно, като ни уведомихте — каза Хоук. — Не бих помислил, че това означава нещо, но за всеки случай ще го проверим. Мисля, че засега това е всичко, сър Гонт. Вече можете да се присъедините към останалите в салона и предайте на магьосницата Визидж, че е следващия човек, който бихме желали да видим.

— Разбира се — обеща Гонт. — Ще ви я изпратя.

Той се изправи на крака и отиде до вратата. Тя се отвори пред него. Гонт се поколеба на прага и погледна назад към Хоук.

— Какво да правя с вечерята?

— Сервирайте я, ако искате — отвърна Фишър. — Но мисля, че ще откриете, че повечето хора са загубили апетита си.

Гонт кимна и излезе. Вратата се затвори след него. Хоук погледна Фишър.

— Как водя разследването?

— Не лошо — отвърна Фишър. — Използваш точно правилната комбинация от авторитет и вежливост. Вярваш ли му относно защитата срещу телепортиране?

— Има логика — отвърна Хоук. — Всеки магьосник има врагове. И отново това е нещо, което можем да проверим с Визидж. Ако в къщата има такива защити, тя със сигурност е в състояние да ги открие.

— Добро разсъждение. Сега, какво ще кажеш относно ключовете? Гонт каза, че няма никакви дубликати, но би могъл да лъже. Ако е имал дубликат, той лесно би могъл да влезе, да убие Блекстоун и отново да излезе, заключвайки вратата след себе си.

— Не — твърдо отрече Хоук. — Не вярвам. Твърде е очевидно.

— И какво от това? Слушай, в неговия разказ вече има една неточност. Той каза, че през времето на убийството е напуснал салона заедно с гостите и е отишъл в кухнята. Там разлял супата, полял месото със соса и после получил своето предчувствие за смъртта на Блекстоун. Това не изглежда правдоподобно, Хоук. Между напускането на салона от всички и разбиването на вратата от нас са изминали поне петнадесет-двадесет минути. Помня, че погледнах часовника в салона. Сега, разливането на супа в няколко купи и поливането на бут месо не отнема толкова много време. Така че, какво още е правил той?

— Още едно добро разсъждение — каза Хоук. — Но аз все още не мога видя убиеца в Гонт. Ако той е искал да убие Блекстоун, със сигурност би намерил по-незабележим начин, отколкото да го прободе с нож под собствения си покрив. Спомняш ли си Куката? Двеста четиридесет и седем мъртви и нищо, което да свърже, който и да било от тях с Гонт. Съдебните медици не можаха да намерят и частица доказателство срещу него. Не че не се опитваха. Мисля, че той нарани професионалната им гордост.

— Добре, разбирам какво имаш предвид. — Фишър се размърда неспокойно на стола си. — Но това би могло да бъде просто погрешно насочване, така че да не подозираме него. Помниш ли как Гонт използва своята магия, за да премести този стол, без да го докосва? Може би той би могъл да използва по същия начин и ножа. Или да отключи една брава, точно както отвори и затвори тази врата само като я погледна. Ако случайно открием доказателство, че Гонт е убиецът, по-добре ще е да внимаваме за собствената си безопасност. А ако започнем да се доближаваме твърде много до истината, той може да реши да стори нещо неуловимо на нас.

— Страхотно — каза Хоук. — Просто, страхотно. С всяка измината минута този случай става все по-забавен.