Хоук и Фишер

— Ако не са комбина.

— Мразя конспирациите — каза Фишър.

— Да, а аз мразя, когато е замесена магия — добави Хоук. — Тя адски усложнява един случай.

— Още ли не си намерил ключа? — внезапно попита Фишър и хвърли неопределен поглед около себе си.

— Дявол да го вземе, знаех си, че съм забравил нещо. — Хоук погледна намръщено мъртвеца, но не откри нищо, което дори да прилича на ключ. Накрая и двамата се отпуснаха на ръце и колене и започнаха да ровят с пръсти дебелите постелки.

— Ето! — извика Фишър. Тя несръчно се изправи на крака, държейки в ръка някакъв ключ, който бе намерила до вратата. — Може би е бил оставен в ключалката и е изпаднал, когато разби бравата.

— Ако приемем, че това е търсения ключ — каза Хоук, изправяйки се на крака.

— О, хайде, Хоук! Какъв е шансът точно до вратата да лежи някакъв друг ключ?

— Извинявай, любима. — Хоук се усмихна и сви рамене. — Бедата при подобни случаи е, че човек започва да се съмнява във всичко. Ще покажем ключа на Гонт и той ще ни каже със сигурност дали е от тази врата.

— Защо просто не опитаме да го поставим в ключалката?

— Защото след онова, което направих на тази брава с моята брадва, никой ключ не ще може да я задейства.

Фишър хвърли поглед на разбитата брава и кимна неохотно.

— Разбирам какво имаш предвид. Ще попитаме Гонт. — Тя пусна ключа в джоба на панталона си.

— Добре — каза Хоук, — нека се опитаме да пресъздадем случилото се тук. Блекстоун е бил пронизан с нож. Вратата е била заключена отвътре. Тогава как убиецът е влязъл и излязъл?

— Посредством телепортация? — попита Фишър.

— Предполагам, че това е възможно — отвърна Хоук мръщейки се, — но подобна магия изисква голямо количество енергия и адски голяма опитност. А единствената личност, която отговаря на това описание е…

— Гонт — каза Фишър.

— Визидж не би могла да притежава тази енергия — каза Хоук. — Нали?

— Досега този случай не беше нищо друго, освен въпроси, без отговори, на които да може да се разчита — възмути се Фишър. — Очертава се да бъде едно предизвикателство. Мразя предизвикателствата. С вампира се справихме по-лесно. Знаехме какво може да очакваме от него.

— Хайде, хайде — каза Хоук. — Нека слезем долу и се срещнем с гостите в салона. Може би ще успеем да измъкнем някои отговори от тях.

— Може би — отвърна Фишър, — но се съмнявам.

Те напуснаха стаята, а Хоук дръпна вратата след себе си, за да я затвори. Тя не можеше да стои затворена. Хоук погледна сцепеното дърво и разбитата брава и не се учуди.

— Ти винаги си бил експедитивен — отбеляза с усмивка Фишър. — Но ако не можем да затворим вратата, как ще задържим хората отвън?

— Не ми стига ума — отвърна Хоук. — Да ги помолим любезно? Доколкото ми е известно, в стаята няма много нещо, което да послужи за реално доказателство… А всеки опит за намеса на сцената на престъплението би бил доста добър показател за вина. И така, нека просто оставим вратата отворена и видим какво ще се случи.

— Харесваш ми, когато действаш непряко — каза Фишър.

Двамата тихо се засмяха и поеха по своя път надолу по стълбите и после в салона. Те спряха за малко на прага и обгърнаха с поглед чакащите заподозрени. Магьосникът Гонт стоеше в далечната част на салона до главната маса. Лицето му беше спокойно, но погледът мрачен и замислен. Катрин Блекстоун продължаваше да седи на своя стол до празната камина. Очите й бяха зачервени и подпухнали от плач и имаше уморен и съкрушен вид. До нея стоеше Боуман. Изражението му бе спокойно и контролирано, както винаги. Лорд и лейди Хайтауър бяха заедно до масата за закуски с изправени гърбове и вдигнати високо глави. Стояха близо един до друг, сякаш в отбранителна позиция. Хоук погледна ръцете на лейди Елейн. Тя ги беше вкопчила така здраво една в друга, сякаш да спре треперенето им, че кокалчетата по тях бяха побелели от притискането. Гняв? Или страх? Наблизо Доримънт си наливаше нова чаша от плодовия ликьор. Неговото, обикновено зачервено лице, бе пребледняло и напрегнато, а ръцете му бяха несигурни. До него стоеше магьосницата Визидж. Тя изглеждаше отчаяна, уплашена и много млада. Докато Хоук ги наблюдаваше, Доримънт обгърна с ръка раменете й. Тя се облегна с благодарност на него, като че ли цялата й сила бе изчезнала. Адам Столкър стоеше сам в средата на помещението.

Той гледаше предизвикателно с нетърпелив поглед, стоящите на прага Хоук и Фишър.

— Е? — каза накрая той. — Какво се е случило? И защо сме държани в очакване през цялото това време?

— Съветник Блекстоун е мъртъв — спокойно отвърна Хоук. Той почака един момент, но никой не каза нищо. После пристъпи напред в салона с Фишър до себе си, а Столкър неохотно отстъпи, за да им позволи да заемат централната позиция. Хоук бавно се огледа, за да бъде сигурен, че е привлякъл вниманието на всички и след това продължи:

— Уилям Блекстоун е бил промушен смъртоносно в своята стая. Засега не разполагаме с никакви улики за идентифицирането на убиеца. По моя молба, магьосникът Гонт е запечатил къщата с магия за изолиране. Никой не може да влезе или излезе.