Читаем Хоук и Фишер полностью

На вратата се почука колебливо и после в стаята влезе магьосницата Визидж. Тя затвори тихо вратата след себе си и погледна несигурно Хоук и Фишър. Хоук и посочи с кимване празния стой и Визидж се отпусна на него. Лицето й продължаваше да бъде смъртнобледо, а очите й скромно гледаха надолу. Фишър погледна към Хоук, който кимна леко.

— Необходимо е да ви зададем няколко въпроса — обясни Фишър.

— Да — отвърна Визидж. Гласът и бе малко по-висок от шепот.

— Къде бяхте вие по време на убийството на Блекстоун? — попита направо Фишър.

— Предполагам, че в стаята си. Не зная точно кога е умрял Уилям.

— Гонт каза, че е почувствал убийството — каза Хоук. — Твърдите ли, че вие не сте почувствали нищо?

— Да — отговори Визидж. Тя вдигна глава и за пръв път го погледна в очите. — Гонт е много по-силен, отколкото аз някога ще бъда. Той е голям магьосник.

— Добре. Значи вие бяхте в стаята си — каза Фишър. — Посети ли ви някой там?

— Не. Бях сама.

— Значи не можете да докажете, че сте била в стаята си.

— Така е.

— По-рано тази вечер вие казахте, че знаете защо Катрин Блекстоун се държи странно, но тогава предпочетохте да не ни съобщите — отбеляза Хоук. — Кажете ни сега.

— Защо не попитате Боуман? — попита Визидж.

Хоук и Фишър се спогледаха за миг.

— Защо Боуман? — попита Хоук.

Слаба усмивка озари лицето на Визидж. Зелените й очи излъчваха студенина.

— Сигурно сте го видели заедно с Катрин. Те не се стараят особено да прикриват отношенията си — поясни тя.

— Изглеждаха твърде приятелски настроени един към друг.

— Те са любовници от поне шест месеца — заяви категорично Визидж. — Ето защо тя е винаги усмихната и засмяна. Намерила е още един глупак.

— Блекстоун знаеше ли? — попита Хоук.

— Не мисля. Уилям може да бъде много добър в незабелязването на неща, които не иска да вижда.

— Колко време сте работила за Блекстоун? — попита Хоук.

— Четири-пет години. От първата му кампания на върха. Защитавах го от магически заплахи. Той винаги е имал врагове. Добрите хора винаги ги имат.

— Вие сте му дала талисмана, който носи.

— Да. Докато го носи, никоя магия не може да му навреди.

— Споменахте за врагове — каза Фишър.

— Можете ли да ни назовете някои имена?

— Уилям не е бил убит от убиец — Визидж решително поклати глава. — Единствените хора в тази къща са Гонт, неговите гости и вие. Няма никой друг. Ако имаше, щях да зная.

— Сигурна ли сте? — попита Хоук.

— Да. Най-малкото… — Визидж леко се намръщи. — Една част от тази къща е затворена за мен. Не мога да виждам в нея.

— Къде? — попита Фишър, навеждайки се напред.

Визидж погледна вратата отляво.

— Лабораторията на Гонт — каза тя. — Обградена е от много мощна защита. Той винаги е пазел много ревниво тайните си.

— Би ли могъл някой да се крие там? — попита Хоук.

— Никой не би могъл да напусне това помещение, без аз да разбера. — Визидж поклати глава.

— Тогава защо го споменахте? — попита Фишър.

— Защото то ме смущава — отвърна Визидж.

Известно време никой не продума. Думите на Визидж изглежда увиснаха във въздуха. Хоук се прокашля.

— Гонт каза, че тази къща е защитена срещу магии за телепортиране. Вярно ли е това?

— Разбира се — кимна Визидж. — Това бе едно от първите неща, които проверих, след като влязох в къщата. Тази защита не е необичайна. Всички магьосници я прилагат. Защо си губите времето с всички тези въпроси? Едуард Боуман е убил Уилям. Не е ли очевидно? Боуман желае Катрин, а те и двамата знаят, че Уилям никога няма да се съгласи на развод. Това би съсипало политическата му кариера.

— Интересна теория — отбеляза Хоук, — но ние не можем да арестуваме един човек, без някакъв вид доказателство. Засега всеки един е еднакво заподозрян.

— Включително и аз?

— Да.

— Никога не бих наранила Уилям — заяви категорично Визидж.

Хоук я изучаваше замислено.

— По-рано тази вечер видях Гонт да вкарва стол в това помещение посредством магия. Той просто го задвижи с поглед. Би ли могъл да направи същото и с нож?

— Имате предвид през една заключена врата ли? — Визидж поклати глава. — Тази магия е достатъчно проста, но изисква зрителен контакт с обекта на преместване.

— Добре, тогава би ли могъл той да използва тази магия, за да манипулира с бравата?

— Не. В тази къща има защити за предотвратяване на такъв род манипулации.

— Разбира се — каза Хоук. — Би трябвало да има. Дявол да го вземе!

— Мисля, че засега това е всичко — каза Фишър. — Моля, чакайте в салона и помолете Боуман да бъде следващият, който да дойде.

Визидж седеше на мястото си и наблюдаваше разпалено Хоук и Фишър.

— Вие не възнамерявате да предприемате каквото и да било, нали? — попита тя. — Боуман е твърде важна личност. Влиятелен е. Предупреждавам ви, няма да му позволя да се измъкне безнаказано. Първо ще го убия!

Тя скочи на крака и побърза да излезе от библиотеката, затръшвайки вратата след себе си.

Фишър повдигна едната вежда.

— Ако е готова да убие един човек, тя може да го стори и с друг.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Север и Юг
Север и Юг

Выросшая в зажиточной семье Маргарет вела комфортную жизнь привилегированного класса. Но когда ее отец перевез семью на север, ей пришлось приспосабливаться к жизни в Милтоне — городе, переживающем промышленную революцию.Маргарет ненавидит новых «хозяев жизни», а владелец хлопковой фабрики Джон Торнтон становится для нее настоящим олицетворением зла. Маргарет дает понять этому «вульгарному выскочке», что ему лучше держаться от нее на расстоянии. Джона же неудержимо влечет к Маргарет, да и она со временем чувствует все возрастающую симпатию к нему…Роман официально в России никогда не переводился и не издавался. Этот перевод выполнен переводчиком Валентиной Григорьевой, редакторами Helmi Saari (Елена Первушина) и mieleом и представлен на сайте A'propos… (http://www.apropospage.ru/).

Софья Валерьевна Ролдугина , Элизабет Гаскелл

Драматургия / Проза / Классическая проза / Славянское фэнтези / Зарубежная драматургия
Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза