Хоук и Фишер

Гостите се размърдаха неспокойно, но все още никой не казваше нищо. За момент на Хоук се стори, че Хайтауър ще вземе думата. Лицето му бе загубило цвета си, а ръцете му бяха стиснати в юмруци. Но моментът премина, а Хайтауър запази мълчание. Хоук си пое дълбоко въздух и продължи.

— Сега от моя партньор и мен, като служители от охраната, се изисква да разпитаме всеки от вас по ред, за да помогнете за изграждането на картината на случилото се по време на убийството. Междувременно разбира се, никой не трябва да се доближава до тялото.

— Чакайте малко — обади се Боуман. — Ще ни разпитвате ли? Искате да кажете, че според вас, убиецът е някой от нас?

— Смешно! — отсече Хайтауър. — Да бъда проклет, ако отговарям на каквито и да било въпроси, задавани ми от една нахална охрана!

— Отказът да ни помогнете в нашето разследване е само по себе си престъпление — спокойно отбеляза Фишър. — Сигурна съм, че всички знаете наказанията за пречене на охраната да изпълнява своите задължения.

— Вие не бихте посмели… — каза Хайтауър.

— Така ли мислите? — попита Хоук. Той погледна Хайтауър право в очите и лорда първи отклони погледа си.

Напред пристъпи Столкър.

— Имал съм опит с убийства, капитане. Ако мога да помогна по някакъв начин, просто ми кажете.

— Благодаря ви, сър Столкър — вежливо отвърна Хоук. — Ще имам предвид това.

Той се обърна към Гонт.

— Сър Магьосник, има ли някакво помещение, което аз и моя партньор да можем да използваме за личен разговор по отделно с всеки от вашите гости?

— Разбира се, капитане. Моята библиотека. Тя е от другата страна на коридора.

* * *

Библиотеката се оказа малко уютно помещение точно срещу салона. Гонт въведе Хоук и Фишър в нея и с махване на ръка запали две от газените лампи. Всичките четири стени бяха покрити с лавици, всяка от които натъпкана с книги, различни по форма и размер. Все пак, книгите бяха спретнато подредени, очевидно както по форма и размер, така и по съдържание. До празната камина имаше два удобни на вид стола и две други врати — едната отляво, а другата отдясно.

— За къде водят те? — попита Хоук посочвайки вратите.

— Вратата надясно от вас води към кухнята — обясни Гонт. — А вратата отляво води към моята лична лаборатория. Тази врата е заключена и защитена по всяко време.

— Чудесно — каза Хоук. — Това помещение ще свърши работа. Мисля, че ще трябва да започнем с вас сър Магьосник, ако това е удобно.

— Разбира се — отвърна Гонт. — Но ще се нуждаем от още един стол.

Той направи рязък жест с ръка и вратата на библиотеката се отвори. Един стол дойде плъзгайки се от салона. Той прекоси коридора и влезе в библиотеката, а вратата се затвори зад него. Гонт грижливо нагласи стола пред празната камина и седна. Хоук и Фишър издърпаха другите два стола и седнаха срещу него.

— Това беше много впечатляващо — отбеляза Хоук.

— Не особено — отвърна Гонт. — Е, какво ще правим сега? Никога преди не съм бил замесван в разследване за убийство. За какъв вид неща е необходимо да ме питате?

— Нищо твърде трудно — отвърна Хоук. — Като начало, познавате ли този ключ?

Той кимна на Фишър, която извади ключа от джоба си и го подаде на Гонт. Магьосникът погледна ключа и после го прехвърли няколко пъти в ръката си.

— Изглежда да е един от моите. Това ли е ключа от стаята на Уилям?

— Ето това искаме да разберем.

Гонт сви рамене.

— Всички ключове изглеждат еднакви за мен. Тъй като по-голямата част от времето си прекарвам сам, рядко използвам стаите на горния етаж. Обикновено държа всичките си ключове подредени на една връзка, така че да мога да ги различавам. А сега всичките са разделени… Все пак, не би трябвало да е трудно да разберем кой ключ е това. Къде го намерихте?

— В стаята на Блекстоун — отвърна Фишър. — На пода, недалеч от вратата.

— Тогава защо ме питате, дали този ключ е от стаята на Уилям? — попита Гонт, поглеждайки към Хоук.

— Защото в случай като този е нужно да бъдем съвсем сигурни в нашите факти — отвърна Хоук. — Човек никога не знае какво може да се окаже важно. Моля да ми кажете, когато бъдете сигурен, дали този ключ е от стаята на Уилям. Сега, сър Гонт, какво правихте по-рано тази вечер, след като вашите гости се качиха горе, за да се преоблекат?

— Отидох в кухнята — отвърна Гонт. — Яденето беше почти готово. Оставаше само да сипя супата в купите и да полея за последен път месото със соса. Направих това и после помислих, че ще по-добре да проверя, дали масата е подредена. Излязох в коридора и точно тогава почувствах убийството.

Както седеше на стола си, Фишър се наведе напред.

— Почувствали сте убийството? — попита тя.

— О, да — отвърна Гонт. — Тогава не знаех какво е станало. Просто почувствах смущение в къщата, сякаш се беше случило нещо ужасно. Изтичах нагоре по стълбите, за да проверя дали всичко с моите гости е наред и тогава ви видях да се готвите да разбиете вратата с брадва. Останалото знаете.

— Да — каза замислено Хоук. — Кажете ми, сър Гонт, може ли някой в тази къща да използва магия за телепортиране, без вие да разберете?