Хоук и Фишер

Те напуснаха библиотеката и влязоха в салона. Гостите спореха бурно с Гонт. Хоук извиси глас и призова за вниманието на всички. Последва внезапно затишие, когато всички се обърнаха към него. Той ги огледа обхващайки мълчаливите враждебни лица и разбра, че Гонт не бе успял да ги убеди. Не че дори и за минутка се бе надявал на това.

— Просто в случай, че има някакви съмнения сред вас, Едуард Боуман е мъртъв — каза той. — От естеството на раните става ясно, че атаката е била бясна и ожесточена. Това второ убийство означава, че аз нямам никакъв друг избор, освен да продължа официалното разследване веднага, вместо да чакам моите началници до сутринта. Вследствие на това инструктирах магьосника Гонт да направи магия за говорене на истината.

Вместо гневен изблик на възмущение, какъвто Хоук очакваше, думите му бяха посрещнати с упорито непреклонно мълчание. Бе ясно, че не всички бяха решили да му сътрудничат. „Това е бедата при политиците“ — помисли с огорчение Хоук, — „всеки има нещо за криене“.

— Съжалявам — каза твърдо той, — но трябва да настоя за това.

— Можете да настоявате, колкото си искате — обади се решително Хайтауър. — Аз няма да отговоря на нито един от вашите проклети въпроси.

— Законът е съвсем ясен Милорд…

— Да върви по дяволите законът и вие също.

Хоук тихо въздъхна.

— В такъв случай Милорд, ще направим това по грубия начин. Ще инструктирам магьосника Гонт да приготви наркотично средство за говорене на истината. После аз ще ви поваля на пода, а Фишър ще натисне с колене гърдите ви, докато аз ви бутам наркотика в устата.

Челюстта на Хайтауър се отпусна.

— Няма да посмеете! — извика той.

— О, да, той ще го направи — каза Фишър, пристъпвайки напред, за да застане до Хоук. — Също и аз. Вие трябва да отговорите на нашите въпроси Милорд, по един или по друг начин, точно както всички останали. Бих ви посъветвала да се примирите с установяването на магия за говорене на истината. Това е много по-достойно.

Хайтауър погледна Хоук и Фишър и разбра, че не се шегуват. За момент той реши все пак да им откаже, но този момент премина. Хайтауър стискаше здраво ръката на своята съпруга. Естествено имаше начини за заобикаляне и на тази магия. Като начало, тя не можеше да го застави да говори.

Хоук прие мълчанието на Хайтауър за съгласие и огледа останалите, за да разбере, дали има някакви други възражения. Лейди Хайтауър го гледаше свирепо, а Столкър се мръщеше замислено, но никой не каза нищо.

Гонт пристъпи напред.

— Всичко е готово, капитан Хоук — заяви той. — Можем да започнем, когато пожелаете.

— Не ми е съвсем ясно, какво изисква магията за говорене на истината — каза колебливо Доримънт. — Как действа тя?

— Всъщност, всичко е много просто — каза Гонт. — Щом веднъж бъде направена, никой в това помещение няма да може да каже лъжа в продължение на двадесет и пет минути. Продължителността на действието на магията е ограничено от броя на включените хора. Вие можете, разбира се, да откажете да говорите или дори да избегнете въпроса, но това само по себе си ни казва нещо. Докато трае действието на магията, не може да бъде изречено нищо друго, освен абсолютната истина.

— Ако ще имаме сериозен разговор, какво ще кажете за малко вино, за да си разквасим устата, преди да започнем? — попита Столкър. Той вдигна бутилката бяло вино, с което бе напълнил собствената си чаша.

— Почакайте — каза Хоук. — В момента нямам твърде силно желание да пия вино. Гонт, можете ли да проверите, дали виното е подправяно с нещо?

— Разбира се — отвърна Гонт. Той направи лек жест с лявата си ръка и виното в бутилката сякаш се размърда за кратко време. — Напълно е безвредно, капитане. Не е от моите най-добри лозя, но…

Столкър сви рамене.

— С твоите познания за вината е трудно да се каже. Сега, кой ще пие?

Изглежда всички изявиха желание. Гонт раздаде чашите, а Столкър наля виното. Хората започнаха малко да се отпускат. Столкър остави Хоук последен и му направи знак с глава, че иска да говори с него на четири очи. Те се отдалечиха на няколко фута.

— Просто една мисъл относно заключената стая — каза тихо Столкър. — По-рано днес вие пронизахте вампир, нали?

— Да — отвърна Хоук. — Какво общо има това с този случай?

— Помислете — каза Столкър. — Вампирите могат да си променят формата, спомняте ли си? Те могат да се превръщат в прилепи или дори в мъгла.

Хоук кимна бавно.

— Правилно… Една заключена врата не би могла да спре вампир, щом той веднъж е бил поканен в къщата. Той би могъл да се превърне в мъгла и да премине през пролуките около вратата! Не, почакайте малко. Това няма да свърши работа.

— Защо не?

— Вампирът обикновено няма нужда да пронизва жертвите си с нож. И, освен това, вампирите нито ядат, нито пият. Просто не могат. Но всички тук са поканени на вечеря, а аз видях всеки с чаша в ръка по едно или друго време. Това е добра идея, но има твърде много начини, по които един вампир би се издал досега. Все пак, благодаря ви сър Столкър.

— Няма защо. Това бе просто едно хрумване.