Хоук и Фишер

Фишър започна да му отговаря, но спря, когато главата на Гонт рязко се извъртя, за да погледне към коридора.

— Някой се опитва да отвори входната врата!

— Всичко е наред, сър Гонт — побърза да го успокои Фишър. — Това е Хоук. Просто проверява, дали къщата е подходящо обезопасена и дали действа вашата магия.

Гонт малко се отпусна и впери язвителен поглед във Фишър.

— Искате да кажете, че той проверява наличието на магия за изолация. Какво става капитане? Вече нямате ли ми доверие?

— Не се доверяваме на никого — отвърна предпазливо Фишър. — Такава ни е работата сър Магьосник.

— Разбира се капитане — кимна Гонт. — Разбирам.

— Тогава също ще разберете защо трябва да претърсим всички помещения на партера.

Гонт се намръщи.

— Вече веднъж ги прегледахте.

— Не всичките сър Магьосник. Не сме прегледали кухнята и вашата лаборатория.

— Моята лаборатория е стриктно лична — отвърна Гонт. — Никой не я ползва, освен мен. Наистина няма никаква нужда да я проверявате. Сами почувствахте магията за избягване. Никой, освен мен не може да влезе в лабораторията.

— Все пак, трябва да я прегледаме — настоя Фишър.

— Не мога да позволя това — възрази глухо Гонт.

— Боя се, че ще трябва да настоя.

— Не.

— Тогава ще трябва да ви арестуваме — каза Фишър.

— По обвинение в какво?

— Ще измислим нещо.

Ледена усмивка се появи на устните на Гонт.

— Наистина ли мислите, че притежавате силата да ме арестувате? — попита тихо той.

— Може да се опитаме — каза Хоук. Всички обърнаха глави, за да видят Хоук, който стоеше на прага на салона с брадва в ръка.

Гонт започна да повдига лявата си ръка, но спря, когато Фишър измъкна с едно бързо движение своя меч и опря върха на острието в ребрата му. Гонт остана съвсем неподвижен. Гостите наблюдаваха мълчаливо, като хипнотизирани. Хоук стисна здраво брадвата. Напрежението в салона достигна почти до точката на възпламеняване. Тогава Гонт си пое дълбоко въздух и после го изпусна, а с въздуха изглежда си отиде и част от силата му.

— Бих могъл да ви убия и двамата — каза спокойно той, — но какъв е смисълът? Те само ще изпратят някой друг. А колкото и усилия да ми струва да призная, вие сте най-добрия шанс да открия убиеца на Уилям. Ще ви покажа моята лаборатория, но ако някой от вас двамата отново извади хладното си оръжие срещу мен, ще ви убия на място. Ясно ли е?

— Чувам ви — отвърна Хоук. — Сега нека хвърлим един поглед на тази ваша лаборатория. Фишър, ти идваш с нас. Всички други остават тук. Ние няма да се бавим.

— Един момент — обади се Столкър, изправяйки се бавно на крака. — Моят меч е все още у вас капитан Хоук. Боя се, че трябва да ви помоля да ми го върнете. Тъй като убиецът е все още на свобода в къщата, някой трябва да е в състояние да защитава тези хора.

Хоук кимна неохотно, измъкна меча на Столкър от пояса си и му го подаде с дръжката напред. Макар този меч да бе доста по-лек от онзи с широкото острие, тежестта му все пак бе твърде голяма за Хоук, за да може да го държи с една ръка. Столкър взе меча от него, сякаш това бе детска играчка. Хоук се поклони вежливо и се обърна към Гонт.

— Ще тръгваме ли сър Магьосник?

Гонт мълчаливо ги изведе от салона, прекоси коридора и ги въведе отсреща в библиотеката. Хоук и Фишър го следваха по петите. Никой от тях не бе прибрал оръжието си. Гонт отвори вратата към кухнята и махна на Хоук и Фишър да влязат. Те бързо я огледаха, но тя приличаше на всяко друго добре оборудвано кухненско помещение, макар и изненадващо подредена за човек, който живее сам. Върнаха се в библиотеката и намериха Гонт да стои пред вратата на лабораторията.

— Вашият партньор ме попита за пробата от виното — каза Гонт, без да се оглежда. Боя се, че не взех такава. Но мога да ви уверя, че виното бе съвършено безвредно. Моята магия щеше да ми каже, ако е било отровно. Спомняте ли си, че аз самия го опитах?

— Всъщност не това е въпросът — каза търпеливо Хоук. — Чашата сигурно е била важна по някакъв начин, иначе нямаше да бъде взета. Попита ли ви Фишър за тайни проходи?

— Не — отвърна Гонт. — Разбирам какво предполагате капитане, но в тази къща няма никакви тайни проходи или скрити врати. Ако имаше такива моята магия щеше да ги открие.

— Разбирам — каза Хоук. — Е, тогава мисля, че това е всичко, за което трябваше да поговорим сър Магьосник. Сега защо не махнете магията за избягване и не отворите вратата?

— Не мога — каза Гонт. — Няма никаква магия за избягване.

Хоук и Фишър се спогледаха и после погледнаха магьосника.

— Тогава какво, дявол да го вземе, почувствахме? — попита Хоук.

Гонт се обърна и ги погледна. Държеше главата си високо вдигната, но в очите му се четеше пълно отчаяние.

— Тя е моята лейди — каза просто той. — Никой не знае, че тя е тук. Никой, освен мен, а сега и освен вас. Ако някой от двама ви каже на който и да било друг за нея, аз ще ви убия. Ще разберете защо, когато я видите.