Хоук и Фишер

Той се обърна отново към вратата и извади някакъв ключ от скрит вътрешен джоб. Хоук и Фишър се спогледаха и свиха рамене. Гонт отключи вратата, бутна я да се отвори и после влезе в лабораторията си. Хоук и Фишър го последваха и после спряха непосредствено до прага на вратата от вътрешната страна. Хоук стисна здраво брадвата, а Фишър вдигна меча си. Сукубата мило им се усмихна.

Тя се бе излегнала лениво в пентаграма, като стъпалата й почти докосваха ръба на линиите от син тебешир. Хоук преглътна трудно. Никога не бе виждал толкова красиво същество. Той я искаше, трябваше да я има, би убил всеки опитал се да го спре. Хоук пристъпи напред, а Фишър сграбчи ръката му. Той се опита да я освободи и когато не успя се извърна вбесен, и вдигна брадвата, за да разцепи главата на Фишър. Очите им се срещнаха и той се поколеба. Реалността нахлу обратно в него и Хоук бавно отпусна брадвата, ужасен от онова което почти бе направил. После погледна отново сукубата и почувства, че в него се надига отново същото лудо желание. Той безмилостно го потисна и не отвърна погледа си докато не се увери, че красивото създание няма повече влияние над него. После погледна към Гонт, който стоеше до него с наведена глава.

— Вие, глупако — прошепна Хоук. — Вие, проклет глупако.

— Да — каза Гонт. — О, да.

Сукубата мило се засмя.

— Посетители. Не ми се позволява често да имам посетители.

Фишър неспокойно се размърда.

— Това ли е, което си мисля? — попита тя.

— Да — отвърна мрачно Хоук. — Това е сукуба. Женски демон, който е олицетворение на сексуалното привличане.

Фишър погледна създанието в пентаграма и потрепери. Дълбоко в себе си почувства изгарящо привличане и кожата й настръхна. Тя тръсна рязко глава и усещането бавно отмря. Фишър хвърли леден поглед на Гонт.

— Нищо чудно, че не искахте да влизаме тук — рече тя. — Вашите приятели в салона биха се отрекли моментално от вас при най-малкия намек, че държите под покрива си една сукуба. Кога я призовахте от мрака?

— Преди много години — отвърна Гонт. — Моля. Тя не представлява опасност за никого. Не може да напусне пентаграма, освен по мое нареждане, а къщата изобщо не може да напусне. Моите защити имат грижата за това.

— Все пак, веднъж сте я пуснали навън, нали? — каза Хоук. — Вие сте я пуснали в Куката и тя е убивала по ваша заповед.

— Да — потвърди Гонт. — Но само този път. Тя беше под мой контрол…

— Аз бях там — каза Хоук с дрезгав глас. — Видях какво е направила на тези мъже. Бяха нужни седмици, за да изчезне вонята на кръв от улиците. Тя е твърде опасна Гонт. Достатъчен е само един пропуск от ваша страна и тя ще бъде на свобода. Със своята сила тя би могла да унищожи целия Хейвън за една-единствена нощ. Трябва да се отървете от нея Гонт. Трябва да я върнете в царството на мрака.

— Не мога — отвърна отчаяно Гонт. — Мислите ли, че не съм се опитвал? На първо място не бих могъл, защото тя е източник на моята сила. Без нея аз бях просто обикновен алхимик, само с повърхностни познания по Висша магия. И тогава… аз започнах все повече да се нуждая от нея. Тя е като наркотик, който трябва да вземам. Жените вече не означават нищо за мен. Те не могат да се сравнят с нея. Не мога да се откажа от нея. Не мога. Ако се опитате да ме принудите, ще ви убия.

Гласът му беше неравен и трескав, а в очите му се четеше обреченост. Фишър повдигна малко своя меч.

— Недей — каза бързо Хоук. Фишър го погледна, а той се усмихна мрачно. — За нещастие ако Гонт умре, неговото влияние върху демона ще изчезне и тя ще бъде освободена от всички ограничения. Поне за известно време ние трябва да го съхраним жив.

— Наистина ли съм толкова ужасна? — попита сукубата. Гласът и беше бавен, дълбок и мек като горчив мед. — Аз съм любов, радост, удоволствие…

— Но бихте ни избила всички, ако не беше този пентаграм — прекъсна я Хоук. — Срещал съм се с демони и преди. Вие убивате, за да живеете и живеете, за да убивате. Не знаете нищо друго, освен да унищожавате. — Той я погледна в очите, без да мигне, с единственото си останало око и сукубата трябваше първа да отмести погледа си.

— Ти си силен — каза сукубата. — Колко жалко. Все пак мисля, че бих те убила с удоволствие, когато му дойде времето. В края на краищата, Гонт не може нищо да ми откаже. Нали скъпи?

— Тези смъртни заплахи започват да ми действат на нервите — каза Фишър. — Следващата личност, която заплаши Хоук или мен ще съжалява, защото собственоръчно ще го направя на кайма. Не забравяй, демоне: острието на един меч не го е грижа колко голяма е твоята мощ.

Сукубата само й се усмихна.

— Моля — намеси се Гонт. — Няма никаква нужда от нищо от тези неща. Както виждате, тук никъде не може да се скрие убиец. Трябва да си вървите. Веднага!