Хоук и Фишер

— Ако е било възможно да бъде нападнат с магия, защо тогава да се пронизва с нож? — попита търпеливо Фишър. — Освен това ние знаем, че талисманът е магически. Не помниш ли, че Гонт откри това?

— О, да. Помня. По дяволите!

Той затвори ковчежето и го върна обратно под възглавницата. Двамата с Фишър хвърлиха последен поглед на помещението и излязоха отново на площадката, затваряйки вратата след себе си. Останаха за кратко така, мислейки.

— Е, претърсването беше една доста голяма загуба на време — заключи Хоук.

— Аз ти казах — напомни му Фишър.

— Просто не мога да проумея, как някой би могъл да убие двама души в рамките на няколко часа и после да изчезне без следа? — запита се настойчиво Хоук.

— За мен е загадка — призна Фишър. — Може би съществува някакъв стар таен проход или нещо подобно.

Те се спогледаха разбиращо.

— Това е идея — каза Хоук. — Един таен проход би обяснил много неща. Мисля, че ще е добре да поговорим с Гонт.

— Струва си да опитаме — съгласи се Фишър, — но ако знаеше за някакъв щеше досега да ни каже. Освен ако убиецът не е той, в който случай просто би излъгал.

— Така е — съгласи се Хоук. — Нека все пак проверим стаята на Блекстоун, просто ей така.

Фишър изпъшка уморено и го последва по коридора и обратно в стаята на Блекстоун. Те обиколиха бавно помещението покрай стените, почуквайки ги на всеки фут и вслушвайки се за тъп звук. Не откриха такъв. Пробваха пода за случаен капак и дори огледаха тавана, но без никакъв успех. Накрая застанаха заедно до вратата и огледаха около себе си. Хоук поклати ядосано глава.

— Ако тук има таен проход, той трябва да е дяволски добре скрит.

— Обикновено тайните проходи са добре скрити — отбеляза сухо Фишър. — Ако не беше така, нямаше да са тайни, нали?

— Пипето така ти сече, че ще се порежеш в някой от близките дни — рече Хоук. Той направи един последен оглед и внезапно смръщи вежди. — Почакай малко… нещо не е наред.

Фишър огледа стаята, но не можа да види нещо нередно.

— Какво мислиш, че е то?

— Не зная. Нещо тук не е точно така, както си го спомням. — Той се огледа, опитвайки се да открие промяната. После погледна към тялото на Блекстоун и отговорът се появи в съзнанието му. — Винената чаша! Изчезнала е!

Той се отпусна на колене до тялото на Блекстоун. Петната от вино върху килима все още бяха на мястото си, но чашата, от която беше пил Блекстоун беше изчезнала. Хоук надзърна под леглото, да не би да се е търкулнала там, но от нея нямаше и следа.

— Беше ли тя налице, когато за пръв път проверихме стаята? — попита Фишър.

— Не зная. Не обърнах внимание. Ти видя ли я?

— Не. Аз също не я потърсих. Не бих забелязала липсата й и сега, ако ти не я бе установил.

Хоук бавно се изправи.

— Е, това поне ни подсказва нещо.

— Какво, например?

— Подсказва ни, че винената чаша е важна — отвърна Хоук. — Ако не беше така, защо някой ще си прави труда да я маха? По някакъв начин тя трябва да играе важна роля за смъртта на Блекстоун.

— Виното не е било отровено — напомни Фишър. — Гонт ни го съобщи.

— Да — призна Хоук. — Той каза също, че възнамерява да вземе проба от виното, за да може да проведе няколко теста върху него. Добре ще е да проверим това.

— Ако не е, ще бъдем затруднени — отбеляза Фишър.

— Правилно. — Хоук се навъси. — Защо виното трябва да е важно? Пропускам нещо Изобел. Чувствам го. То е важно, а аз го пропускам.

Фишър почака търпеливо докато Хоук се съсредоточаваше, опитвайки се да улови мисълта, която му убягваше, но накрая просто тръсна глава.

— Не. Каквото и да е то, не мога да се сетя. Във всеки случай, засега. Нека слезем долу. Искам да проверим също и по-долните стаи, преди да говоря с Гонт за пробата от виното.

— А ако не е взел такава?

— Сам си отрязва пътя за отстъпление. — Хоук погледна двете тела, които лежаха едно до друго на пода. — Имам лошо предчувствие относно тази работа Изобел. Мисля, че нашият убиец още не е приключил с нас.

Хоук мислеше усилено, докато той и Фишър слизаха по стълбите и влизаха в коридора. Бе свършил това, което можеше да направи сам. Ако искаше да продължи нататък трябваше да има повече информация от Гонт и от неговите гости, а това означаваше по-голямо сътрудничество от тяхна страна. Някой щяха да сътрудничат, други може би, а трети щяха да откажат. На теория, той би могъл да им нареди да правят всичко каквото поиска, а те бяха задължени по закон да му се подчиняват, но на практика трябваше да бъде много внимателен относно даваните от него нареждания. Повечето от неговите заподозрени бяха важни клечки в Хейвън. Имаха голяма власт ако им хрумнеше да я използват. Хоук бе захапал долната си устна. Ако и когато се почувстваше в състояние да обвини някого, щеше да е по-добре да има в своя подкрепа неопровержимо доказателство. Нищо друго нямаше да свърши работа.