Хоук и Фишер

— С какво? — попита Хоук. — Къде е оръжието, с което е извършено убийството? Тя стоеше до самото тяло, когато пристигнахме, така че не е имала много време да скрие каквото и да било. И макар да беше напълно облечена, по нея нямаше дори петънце кръв. Във всеки случай имаме същия проблем с нея, какъвто имахме с Визидж. Как тя би могла да причини подобни рани? Дори да е притежавала такова оръжие, тя няма нужните мускули, нали?

— Би се изненадал какво могат да направят хората, когато са достатъчно разгневени — отвърна мрачно Фишър.

— Да, може би. Нека проверим следващата стая.

Следващото помещение се оказа банята. Хоук и Фишър се опулиха, зяпнали от учудване в блестящите плочки и в огромната порцеланова вана. Тя бе дълга поне шест фута и широка почти три. Зад ваната имаше фин порцеланов умивалник със собствено огледало и чудно изработен дървен шкаф с тоалетна чиния.

— Ето какво наричам аз лукс — каза Фишър. После се наведе над ваната и нежно прекара пръсти по гладката й повърхност. — Излегната в медната вана пред огнището Хоук. Искам една от тези.

— Сигурно се шегуваш — каза Хоук. — Имаш ли някаква представа колко струва подобно нещо? Освен това, от онова което съм слушал, тези неща не са истински здравословни.

— Не са здравословни ли? Как една баня може да не е здравословна?

— Ами помисли за цялата тази пара и вода, в едно такова затворено пространство. Можеш да завършиш живота си с ревматизъм.

— О, но помисли за лукса — отвърна Фишър, изпълнена с копнеж. — Пипни я да видиш колко е гладка, Хоук. И си представи да имаш възможността да се протегнеш в една от тези вани с гореща вода до брадичката, киснейки колкото време искаш. — Тя извърна глава, за да го погледне. — В нея, може би, ще има място дори за двама ни.

— Утре ще поръчам една — каза Хоук. — А ти може да помолиш за повишението, от което ще имаме нужда, за да я платим.

Двамата тихо се засмяха, след което се заеха с претърсването на банята. Това не им отне много време. Тук не можеше нищо да се скрие.

— Не зная — каза накрая Хоук. — Не мислиш ли, че нещо би могло да бъде натъпкано в тоалетната чиния?

— Не мисля така — отвърна Фишър. — Ако е била запушена, до сега вероятно е щяла да прелее. Разбира се, има само един начин да се уверим.

— Ти си луда, ако мислиш, че ще си пъхна ръката в това нещо — каза Хоук. — Но във всеки случай е една идея. Хайде, нека проверим следващата стая.

— Това е стаята, в която оставихме Блекстоун.

— По-добре ще е да я огледаме набързо, просто за да сме сигурни.

— Ами Боуман? — внезапно попита Фишър.

Хоук я погледна.

— Какво имаш предвид?

— Нали не можем да го оставим просто така да лежи на площадката? Мисля, че може би бихме могли да го сложим в стаята при Блекстоун. Поне там няма да ни се пречка на пътя.

— Разумно ще е — съгласи се Хоук. — Добре, нека го преместим.

Те излязоха от банята и се върнаха към мястото, където свит на площадката лежеше Боуман. Сега, когато вече беше мъртъв, той изглеждаше някак си по-малък. Хоук го хвана за раменете, а Фишър за краката и двамата го вдигнаха от пода. За момент килимът остана прилепнал към гърба му, заради засъхналата кръв и после се отлепи.

— По-тежък е, отколкото изглежда — каза Фишър задъхана леко докато се движеше заднешком към вратата на Блекстоун.

— Хич да не те е грижа — успокои я Хоук. — Ако не друго, поне ти се падна по-леката част. А на всичкото отгоре той се е втренчил в мен.

Фишър опря гръб в затворената врата и я отвори широко с ритник. След това двамата с Хоук вкараха тялото на Боуман в стаята и го пуснаха безцеремонно на пода до Блекстоун. Постояха малко така, за да си поемат дъх и после огледаха наоколо.

Хоук обгърна с поглед неравната следа от кръв, която тялото на Боуман бе оставило върху килима на площадката и трепна леко. Гонт нямаше да бъде доволен. „Труден човек“ — помисли си Хоук, — „но аз си имам свои собствени проблеми“.

— Изглежда нищо не е пипнато — предположи Фишър.

— Да. Но все пак ще е добре да проверим — каза Хоук. — Няма да ни отнеме много време.

Те прегледаха гардероба и чекмеджетата на тоалетната масичка и погледнаха под леглото, но всеки път удряха на камък. Нямаше никаква следа от оръжието инструмент на убийството, нито от някакви изцапани с кръв дрехи.

— Струваше си да проверим — каза Хоук, докато той и Фишър излизаха отново на площадката.

— Да — съгласи се Фишър, дръпвайки вратата след себе си, за да я притвори. — Все пак нямаме голям напредък, нали?

— Така е — отвърна Хоук. — Но случаи от този род, всъщност не влизат в нашите обичайни задължения. Мистериите с убийство в заключена стая се запазват обикновено за експертите. Но…

— Да — каза Фишър. — Но ние трябва да се справим, защото тук няма други. На кой е съседната стая?

— На Боуман — отвърна Хоук.

Стаята беше чиста и спретната, а леглото неизползвано. Мечът на Боуман продължаваше да е в ножницата си, окачен на страничния стълб до таблата на кревата. Хоук изтегли меча, констатира, че острието е чисто и опита баланса му. После кимна бавно. Острието беше добро — дълго, тънко и леко.