Хоук и Фишер

Площадката беше съвсем пуста. Катрин отвори вратата по-широко и Боуман се промъкна тихо на площадката. Тя тихо я затвори след него, а той почака един момент докато очите му привикнат със слабата светлина. После тръгна по площадката към своята стая и спря, когато чу зад себе си слаб шум от тътрене на крака. Боуман се обърна, но там нямаше никой. Площадката се простираше пред него открита и пуста, докато изчезваше в сенките при стълбището. И тогава до него достигна миризмата — една остра мускусна миризма, която накара космите на врата му да настръхнат. Боуман се пресегна към горната част на своя ботуш и измъкна една дълга тънка кама. Хладният метал на дръжката пасна добре на дланта му.

Беше в опасност. Чувстваше го. Той мрачно се усмихна. Ако всичко това бе предназначено да го уплаши, неговият враг щеше да бъде неприятно изненадан. Никога през живота си не бе бягал от дуел и не бе загубил нито един. Той се запита, дали в края на краищата това не беше убиецът на Уилям. Надяваше се да е така. С радост щеше да отмъсти за смъртта му. Може би невинаги го харесваше, но винаги се бе възхищавал от него. Боуман пристъпи напред с кама в ръка, но нещо ужасно излетя от сенките в горния край на стълбището. Той успя да извика само веднъж и после остана само болката, кръвта и ръмженето на неговия нападател.

* * *

Хоук подскочи на стола си, когато на площадката прозвуча вика, който после бе внезапно прекъснат. Той скочи на крака, грабна брадвата и изтича от салона, следван по петите от Фишър с меч в ръка. Те пробягаха през коридора и заедно започнаха да се изкачват безшумно по стълбите. Първият вик беше на мъж, а сега непрекъснато пищеше жена. Хоук усили хода си, взимайки по две стъпала наведнъж. Той изскочи на площадката и спря, за да се огледа за някакъв обект.

Едуард Боуман лежеше сгърчен на пода с широко отворени и опулени от изненада очи. Дрехите му бяха изцапани с кръв, а килимът около него бе напоен с нея. Гърлото му беше разкъсано. Катрин Блекстоун стоеше над тялото и пищеше ли пищеше от ужас, притиснала лицето си с ръце. Фишър я хвана за раменете и внимателно я отдръпна от тялото. Отначало Катрин се възпротиви, но после всичките сили я напуснаха. Тя престана да крещи и остана мълчалива с отпуснати ръце и вперен в стената невиждащ поглед, докато сълзите продължиха да се стичат по бузите й. Другите гости се изсипаха от стаите си, разсъблечени в различен стадии, всичките настояващи да узнаят какво се е случило. Хоук коленичи до тялото. Върху килима, недалеч от ръката на Боуман, лежеше кама, но по острието й нямаше кръв. Атаката трябва да е била толкова светкавична, че Боуман изобщо не е имал шанс да се защити. Хоук огледа внимателно гушата на Боуман и тихо изруга. Убиецът не беше така изряден с Боуман, както с Блекстоун. Хоук приседна назад на пети и погледна намръщено тялото.

По стълбите зад него се чуха стъпки. Той бързо се изправи и се обърна с брадва в ръка и почти се сблъска с Гонт. Той беше само по халат и изглеждаше зачервен и задъхан.

— Какво е това? — грубо попита той. — Какво се е случило?

— Боуман е мъртъв — отвърна Хоук. — Убит.

Той хвърли бърз поглед наоколо, за да види, дали някой не липсва, но всички гости бяха там на прилично разстояние от тялото, заради насочения меч на Фишър. Доримънт беше най-близо, с магьосницата Визидж до себе си. Лицата им бяха пребледнели от шока. Лорд и лейди Хайтауър стояха на прага на стаята си, на половината път на площадката до стълбите и двамата в своите пижами. Лорд Родерик държеше съпругата си защитно, близо до себе си. Столкър стоеше в средата на площадката с неподвижно и мрачно лице, облечен само в панталони и ботуши, но с меч в ръка. Хоук погледна внимателно меча му, но по острието нямаше кръв. После погледна отново Столкър, отбелязвайки дузината стари белези, които набраздяваха огромното мускулесто тяло. След това отвърна погледа си и мислено потръпна.

— Добре — каза Хоук с дрезгав глас. — Всички слезте долу. Не мога да работя, като ми висите на главата. Стойте в група и не се отделяйте сами по каквото и да било причина. Не спорете, а просто вървете! Можете да чакате в салона. Там ще сте добре. Безопасността се крие в количеството. Гонт, вие останете за минутка.

Хоук почака нетърпеливо гостите да минат покрай него, държейки ги на разстояние от тялото. Лорд и лейди Хайтауър помогнаха на Катрин да слезе по стълбите. Сълзите й бяха пресъхнали, но лицето й бе безизразно от шока. Хоук спря Столкър, докато последния преминаваше покрай него.

— Трябва да взема меча ви, сър Столкър.

Столкър го погледна проницателно. Погледът му беше смразяващ. Фишър пристъпи напред и повдигна малко острието на меча си. Столкър премести погледа си върху нея и леко се усмихна. Той се обърна отново към Хоук и му подаде меча си с дръжката напред.

— Разбира се, капитан Хоук. Има тестове, които трябва да проведете.

— Благодаря ви сър Воин — каза Хоук, затъквайки меча в пояса си. — Мечът ще ви бъде върнат възможно най-скоро.

— Всичко е наред. Аз имам други.