Хоук и Фишер

— За мен е загадка — отвърна Хоук. Той се изправи на крака и после се наведе отново, за да вземе камата на Боуман. Оглежда я известно време и после я затъкна в ботуша си. Фишър се изправи на крака и погледна тялото на Боуман. — Може би…

— Да?

— Може би той просто е бил на неподходящо място в неподходящо време. Излязъл е на площадката, за да използва тоалетната и е видял нещо или някой, които не е трябвало да вижда. Така че убиецът го е нападнал и убил на място. Не е имал време да бъде фин или изобретателен. Просто е свършил работата.

— Това не обяснява диващината в атаката — каза Фишър, след като помисли малко. Или естеството на раните. Не зная за гушата, но тези раздирания по ризата и ръцете му адски ми приличат на белези от нокти на диво животно.

— И така, какъв е изводът? Че е бил убит от животно ли?

— Не непременно. Помниш ли убиеца от долината отпреди няколко години? Всички мислеха, че е било мечка, а се оказа, че е било човек, който е използвал препарирана меча лапа, привързана към тояга.

— Да — отвърна Хоук. — Спомням си този случай. Но защо убиецът би използвал подобно странно нещо, когато един нож е бил достатъчно добър за Блекстоун? Освен ако…

— Освен ако, какво? — попита Фишър, докато Хоук се колебаеше.

— Освен ако това е друг убиец — отвърна бавно Хоук. — Помниш ли как Визидж се кълнеше, че би ликвидирала Боуман като отмъщение, че е убил Блекстоун.

— Двама убийци под един покрив? — попита недоверчиво Фишър. — О, хайде, хайде Хоук! Това едва ли е вероятно, нали? Зная какво каза магьосницата, но то бе изречено в изблик на гняв и тъга. Имам предвид, че ти я видя. Можеш ли наистина да си представиш, че едно скромно, дребно като мишка същество подобно на нея, може да се нахвърли така яростно върху мъж като него?

— Не, предполагам, че не. — Хоук внезапно се начумери. — Не забравяй, че съм виждал нещо подобно и преди.

— Наистина ли? Къде?

— В Куката — отвърна мрачно Хоук. Той погледна тялото и гневно поклати глава. — Този случай става непрекъснато все по-сложен. Хайде, нека проверим спалните. Може би ще имаме късмет.

— Това ще бъде едно разнообразие — каза Фишър.

Те се отправиха към първата врата отляво в горния край на стълбището — допълнителното помещение, което Гонт бе отворил за Катрин след смъртта на съпруга й. Стаята изглеждаше прашна и пуста. Единствената газена лампа продължаваше да гори, а леглото очевидно не беше ползвано. Чаршафите дори не бяха отгърнати.

— Странно — каза Хоук, поглеждайки леглото. — Катрин беше в ужасен шок и Гонт й даде успокоително, но тя не си беше лягала. Едва стоеше на крака, но дори не бе облякла нощницата си.

— Може да е чакала някого — предположи Фишър. — Например Боуман.

— Да — съгласи се Хоук. — Това би обяснило какво е правил вън на площадката. Добре, нека огледаме наоколо.

— Какво друго търсим, освен изцапани с кръв дрехи?

— Каквото и да е, всичко. Ще го познаем, когато го видим.

— Благодаря ти за помощта Хоук.

— Моля, няма защо.

Те претърсваха стаята бавно и методично. Това не им отне много време. Гардеробът беше празен. Празни бяха също и повечето от чекмеджетата на тоалетната масичка. Никъде другаде не можеше да се скрие каквото и да било. Хоук погледна под леглото като общо правило, но всичко което откри бяха няколко купчинки валмо и някакво много старо пукнато нощно гърне. Той се изправи и огледа неопределено около себе си за вдъхновение. Фишър се беше облегнала на тоалетната масичка.

— Намери ли нещо любима?

— Не съм сигурна. Може би. Ела и хвърли един поглед.

Хоук отиде при нея. Фишър бе намерила малка дървена кутия, бутната в дъното на едно от чекмеджетата на тоалетната масичка. Дървото беше красиво оцветено и полирано, но в него нямаше нищо особено. Хоук погледна въпросително Фишър. Тя се усмихна и отвори капака. Смесица от пръстени, обеци и гердани заблестяха ярко на светлината на лампата. Имаше злато, сребро, изумруди, рубини и диаманти всичко смесено безразборно.

Хоук взе един пръстен и внимателно го разгледа.

— Добро качество — каза одобрително той. После пусна обратно пръстена в кутията за бижута и замислено изследва колекцията. — Това малко богатство вероятно струва повече от двете наши годишни заплати взети заедно. А тя дори не си е направила труда да заключи кутията.

— Което означава — заяви непоколебимо Фишър, — че е или много небрежна, или има много повече от тези неща у дома си.

— Това не би ме изненадало — отбеляза Хоук. — И така, каква е твоята гледна точка.

— Помисли Хоук. Да предположим, че Катрин и Боуман са се събрали и са решили да убият Блекстоун по причините, които вече установихме. После Катрин решава, че тя все още иска и престижа, и парите, а не се нуждае повече от Боуман. Той идва в стаята й, те се скарват, има борба и тя го убива.