Хоук и Фишер

За съжаление, в момента липсваше такова. Всичко, с което разполагаше бяха безкрайни теории, никоя, от които изглежда не водеше на някъде. Повече не можеше да бъде сигурен в нищо. Той спря внезапно в подножието на стълбите и погледна затворената врата в другия край на коридора. Фишър спря до него и го погледна с любопитство.

— Какво има, Хоук?

— Току-що ми хрумна интригуваща мисъл — отвърна Хоук. — Ние приехме, че никой не може да влезе в тази къща или да излезе от нея заради магията за изолация, нали така?

— Точно така.

— Откъде знаем, че е направена такава магия?

— Гонт ни каза. Освен това почувствахме ефекта, когато той я направи.

— Гонт ни каза много неща. — Хоук поклати глава. — Добре, ние почувствахме, че е направена магия, но откъде знаем, че тя е била за изолация? Би могла да бъде всякаква друга. Ти иди в салона и поговори за минутка с Гонт. Отвлечи му вниманието. Аз възнамерявам да отворя тази входна врата и да разбера, дали тя наистина е изолирана от външния свят.

— Добре. — Фишър кимна неохотно. — Но бъди предпазлив Хоук.

Хоук се ухили и тръгна по коридора, докато Фишър влезе в салона. Коридорът беше голям и мрачен, а сенките изглеждаха много тъмни. Стъпките му отекваха силно в тишината. Накрая той спря пред затворената входна врата и внимателно я огледа. Изглеждаше достатъчно обикновена. Хоук протегна лявата си ръка и леко натисна с пръсти дървото. Почувства го странно студено и сякаш пулсиращо под върховете на пръстите си. Той отдръпна ръката си и започна да трие пръстите един в друг. Те продължаваха да са студени. Хоук събра сили и хвана здраво дръжката на вратата. Тя като че ли мърдаше в ръката му, но той я стисна още по-здраво. После я натисна докрай и открехна вратата. В коридора внезапно стана много студено. Отвори я малко по-широко и погледна навън. Там нямаше нищо. Абсолютно нищо.

Хоук се притисна отчаяно към вратата. Стори му се, че стои на тесен корниз и гледа в бездънна бездна. Накъдето й да погледнеше имаше само мрак, сякаш къщата пропадаше все по-дълбоко в някаква безкрайна нощ. Студен вятър духаше отнякъде и вледеняваше незащитеното му лице и голите му ръце. Той преглътна трудно и с голямо усилие откъсна очи от мрака. После отстъпи назад и затръшна вратата. Отдалечи се от нея и се облегна на близката стена, за да си поеме дъх. Лицето и ръцете му бяха изтръпнали от студа, но чувствителността им бързо се върна, когато лятната горещина вътре изгони студа от него. Той леко се усмихна. Ако не друго, поне установи, че къщата е съвсем определено изолирана от външния свят. Запита се как ли вървят работите при Фишър.

* * *

Когато Фишър влезе в салона, събралите се гости я посрещнаха с ледено мълчание. Те седяха скупчени един до друг, очевидно открили, че както комфорта, така и безопасността се крият в масовостта. Съставляваха лошо подбрана група, в която някои бяха напълно облечени, а други все още по пижами. Катрин Блекстоун седеше отново до празната камина. Тя малко бе дошла на себе си, но лицето й продължаваше да е бледо, а очите зачервени и подути. В едната си ръка държеше носна кърпичка и сякаш бе забравила, че е там. Столкър седеше до нея и пиеше жадно от току-що напълнена чаша с вино. Лорд и лейди Хайтауър седяха един до друг и се взираха в празната камина, потънали и двамата в собствените си мисли. Визидж бе придърпала стола си до този на Доримънт и уморено се бе облегнала на него, а той бе обгърнал раменете й с ръка. Младата магьосница изглеждаше уплашена и объркана, докато Доримънт имаше вид на упорит защитник. Гонт седеше най-близко до вратата и стана при влизането на Фишър.

— Е, капитан Фишър, какво открихте?

— Нищо, което особено да ни помогне, сър Магьосник. Съдейки по размера на раните му, изглежда вероятно Едуард Боуман да е бил нападнат от луд човек или от животно. Или от някой, който иска това да прилича на нападение на животно.

— Защо някой би искал това? — попита учудено Гонт.

— Не мога да проумея — отвърна Фишър. — Изглежда в този случай нищо няма разумно обяснение.

— Някои неща никога нямат такова, момиче — каза Столкър. — Ще научиш това като пораснеш.

Фишър го погледна проницателно. В гласа му имаше нещо, някаква… горчивина. Столкър довърши остатъка от виното и се взря мрачно в празната чаша. Фишър се обърна отново към Гонт.

— По-рано тази вечер Хоук ви помоли да проведете няколко теста върху виното, което Блекстоун е пил непосредствено преди смъртта си — каза тихо тя. — Взехте ли проба за изследване?

— Боя се, че не — отвърна Гонт. — Възнамерявах това да е първата ми работа сутринта.

— По дяволите!

— Има ли някакъв проблем, капитан Фишър?

— Вие бихте могъл да кажете това. Някой е махнал чашата с остатъка от вино от стаята на Блекстоун.

— Трябвало е да охранявате вратата — намеси се внезапно Хайтауър. Гласът му беше глух и дрезгав.

— Бихме могли Милорд — отвърна Фишър, — но помислихме, че е по-важно да защитим всички вас от бъдещи нападения.

— В това също претърпяхте неуспех — отбеляза Хайтауър. — Ще взема главите ви, и на двамата за тази проява на некомпетентност!