Читаем Храмът на инките полностью

— Аха. Тексасците са много по-голяма група от Борците за свобода и са много по-добри бойци — всъщност всичките им членове са бивши военни.

Освен това са изключително добре организирани за терористична група и повече приличат на елитна бойна част, отколкото на ловен клуб.

Те имат строго установена йерархия и за всеки, който я наруши, се предвиждат тежки наказания. Тази система вероятно е наложена под влияние на техния командир Ърл Битикър, бивш тюлен, дисциплинарно уволнен през осемдесет и шеста за сексуален тормоз върху една лейтенантка. След като му наредила да направи нещо, което не му харесвало, той я изнасилил — и вагинално, и орално.

Мичъл потръпна.

— Явно е бил един от най-добрите тюлени — абсолютно безмилостна машина за убиване. Но подобно на мнозина от хората като него, на Битикър му липсвали някои цивилизовани качества. През осемдесет и трета, три години преди изнасилването, той бил освидетелстван като психопат, но флотът въпреки това го оставил на служба. Докато агресивността му била насочена срещу нашите врагове, според тях психическите му проблеми нямали значение. Страхотна логика.

След уволнението Битикър бил осъден на осем години в „Левънуърт“20. Излязъл през деветдесет и четвърта и с още двама дисциплинарно уволнени бивши военни, с които се запознал в затвора, основал Тексаската републиканска армия.

Тексасците постоянно тренират — продължи Демонако. — В пустинята, в скалистите райони на Тексас и Монтана и понякога в орегонските планини. Смятат, че когато настъпи моментът да обявят война на американското правителство и Обединените нации, трябва да са готови да се бият при всякакви условия.

Най-лошото е, че имат пари. След като правителството провали една петролна сделка на тексаския петролен магнат Станфърд Кол, той остави на Битикър и тексасците някъде към четирийсет и два милиона долара и бележка, в която пишеше: „Накарайте ги да съжаляват“. Нищо чудно, че Битикър и неговите бандити често са забелязвани на черните пазари за оръжие в Средния Изток и Африка. По дяволите, миналата година купиха осем хеликоптера „Блак Хоук“ от австралийската армия.

— Господи — ахна Мичъл.

— И все пак — каза Демонако, — това не им пречи от време на време да крадат тежка техника. Макар че не можем да го докажем, ние смятаме, че тексасците са откраднали танк „Ейбрамс“ М–1А1 от…

— Откраднали са танк? — сякаш не можеше да повярва на ушите си, повтори капитанът.

— … от ремаркето на камиона, който го е карал от завода на „Крайслър“ в Детройт за командването на танковите войски в Уорън, Мичиган.

— Защо подозирате тях? — попита Мичъл.

— Защото преди две години тексасците купиха стар товарен Ан–22 от Иран. Това е адски голям самолет, руският еквивалент на нашите най-мощни транспортни самолети С–5 „Галакси“ и С–17 „Глоубмастър“. Ако ви трябва обикновен товарен самолет, ще купите по-малък Ан–12 или С–130 „Хъркюлиз“, но не и Ан–22. Ан–22 ще ви трябва, ако искате да превозите нещо голямо. Нещо много голямо. Нещо като шейсет и седемтонен танк.

Демонако замълча за миг и поклати глава.

— Но в момента това е най-малката ни тревога.

— Защо?

— Защото напоследък се носят обезпокоителни слухове за тексасците. Изглежда че са намерили сродна душа в японската секта Аюм Шинрикьо, групата, която през деветдесет и пета пусна зарин в токийското метро. След този случай хора от сектата дойдоха в Америка и влязоха в някои от нашите парамилитаристични организации. Имаме основания да смятаме, че неколцина души от Аюм Шинрикьо са се присъединили към тексасците.

— Какво означава това за нас? — попита Мичъл.

— Означава, че се натъкваме на много сериозен проблем.

— Защо?

— Защото Аюм Шинрикьо е апокалиптична секта. Единствената й цел, всъщност единствената причина за съществуването й е да предизвика края на света. Знаете ли, че в началото на деветдесет и четвърта сектата успя да превземе отдалечена китайска ракетна площадка? Едва не изстреляха трийсет тактически ядрени ракети срещу Съединените щати, за да поставят началото на световна термоядрена война.

— Нямах представа — отвърна Мичъл.

— Вижте, капитан-лейтенант, в Америка никога не е имало истинска апокалиптична секта. Създадени са агресивни антиправителствени групи, групи, които се обявяват против Обединените нации, против аборта, против евреите или негрите. Но никога не сме имали организация, чиято единствена цел е да предизвика масово унищожение.

Ако Ърл Битикър и тексасците са решили да възприемат апокалиптичната философия, ние сме изправени пред сериозен проблем. Защото те са една от най-опасните парамилитаристични организации.

— Добре, но какво общо има това с нашия случай? — попита Мичъл.

— Групата, която е извършила нападението, е отлично обучена. Тактиката й е типична за спецчасти като тюлените и това ни насочва към организация като Тексаската републиканска армия, а не към Борците за свобода.

— Ясно.

— Но нападателите са ни оставили куршум с волфрамово ядро — за да ни заблудят. В случай че наистина са го извършили тексасците, не смятате ли, че е логично да подхвърлят улики срещу враговете си — Борците за свобода?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аладдин. Вдали от Аграбы
Аладдин. Вдали от Аграбы

Жасмин – принцесса Аграбы, мечтающая о путешествиях и о том, чтобы править родной страной. Но ее отец думает лишь о том, как выдать дочь замуж. Среди претендентов на ее руку девушка встречает того, кому удается привлечь ее внимание, – загадочного принца Али из Абабвы.Принц Али скрывает тайну: на самом деле он - безродный парнишка Аладдин, который нашел волшебную лампу с Джинном внутри. Первое, что он попросил у Джинна, – превратить его в принца. Ведь Аладдин, как и Жасмин, давно мечтает о другой жизни.Когда две родственных души, мечтающие о приключениях, встречаются, они отправляются в невероятное путешествие на волшебном ковре. Однако в удивительном королевстве, слишком идеальном, чтобы быть реальным, Аладдина и Жасмин поджидают не только чудеса, но и затаившееся зло. И, возможно, вернуться оттуда домой окажется совсем не просто...

Аиша Саид , Айша Саид

Приключения / Фантастика для детей / Приключения для детей и подростков / Зарубежная литература для детей
Библиотекарь
Библиотекарь

«Библиотекарь» — четвертая и самая большая по объему книга блестящего дебютанта 1990-х. Это, по сути, первый большой постсоветский роман, реакция поколения 30-летних на тот мир, в котором они оказались. За фантастическим сюжетом скрывается притча, южнорусская сказка о потерянном времени, ложной ностальгии и варварском настоящем. Главный герой, вечный лузер-студент, «лишний» человек, не вписавшийся в капитализм, оказывается втянут в гущу кровавой войны, которую ведут между собой так называемые «библиотеки» за наследие советского писателя Д. А. Громова.Громов — обыкновенный писатель второго или третьего ряда, чьи романы о трудовых буднях колхозников и подвиге нарвской заставы, казалось, давно канули в Лету, вместе со страной их породившей. Но, как выяснилось, не навсегда. Для тех, кто смог соблюсти при чтении правила Тщания и Непрерывности, открылось, что это не просто макулатура, но книги Памяти, Власти, Терпения, Ярости, Силы и — самая редкая — Смысла… Вокруг книг разворачивается целая реальность, иногда напоминающая остросюжетный триллер, иногда боевик, иногда конспирологический роман, но главное — в размытых контурах этой умело придуманной реальности, как в зеркале, узнают себя и свою историю многие читатели, чье детство началось раньше перестройки. Для других — этот мир, наполовину собранный из реальных фактов недалекого, но безвозвратно ушедшего времени, наполовину придуманный, покажется не менее фантастическим, чем умирающая профессия библиотекаря. Еще в рукописи роман вошел в лонг-листы премий «Национальный бестселлер» и «Большая книга».

Антон Борисович Никитин , Гектор Шульц , Лена Литтл , Михаил Елизаров , Яна Мазай-Красовская

Фантастика / Приключения / Попаданцы / Социально-психологическая фантастика / Современная проза