Храмът на инките

Мога само да предполагам, че в своята мъдрост е предвидил слуховете, които щяха да се разпространят след нашата победа над Ернандо. Също като Солон той е знаел, че хората ще продължат да търсят идола.

Навярно е поставил копието близо до входа на храма, така че ако някой отмести плочата на портала, първо да се натъкне на фалшификата.

Но това са само предположения.

Никога повече не го видях.

От своя страна аз вече не можех да живея в ужаса, който представляваше Нова Испания. Реших да се върна в Европа.

И затова след като се сбогувах с красивата Лена и благородния Басарио, с помощта на няколко водачи инки прекосих планините на вицекралството и се насочих на север.

Вървях ли вървях през джунгли, планини и пустини, докато накрая стигнах до земята на ацтеките — империята, която само преди няколко години Кортес беше завладял в името на Испания.

Там с подкупи успях да се кача на един търговски кораб, натоварен със заграбено злато, който заминаваше за Европа.

След няколко месеца пристигнах в Барселона и оттам дойдох в този манастир високо в Пиренеите — място, отдалечено от света на краля и неговите кръвожадни конквистадори. Тук остарях. И досега всяка нощ сънувам приключенията си в Нова Испания и ми се иска да можех да прекарам поне само още един ден с моя добър приятел Ренко.

Рейс прелисти страницата.

Това беше. Това беше краят на ръкописа.

Той вдигна поглед. През предното стъкло на малкия хидроплан видя острите върхове на Андите, които се извисяваха пред него.

Скоро щяха да стигнат във Вилкафор.

С тъжна въздишка Уилям се замисли за току-що прочетената история. Замисли се за смелостта на Алберто Сантяго, за саможертвата на Ренко и за приятелството, което се бе родило помежду им. Замисли се и за двата идола в храма.

Тук нещо не беше наред.

Нещо в края на ръкописа — толкова внезапен, толкова неочакван. И си спомни какво бе видял предишния ден, докато Лорън беше търсила местонахождението на истинския тириев идол с помощта на скенера за ядрен резонанс. Имаше нещо странно в резултата от теста.

Мисълта за експедицията на Лорън и Франк Наш повдигна цял куп въпроси в главата му.

Как така полковникът не беше от УСВП. Как така всъщност командваше армейско подразделение, опитващо да вземе идола преди групата от флота, която разработваше законната Супернова. И как така бе успял да измами Рейс да участва в тази операция.

Той разтърси глава.

Трябваше да измисли начин да се справи с Наш, когато се върнеше във Вилкафор. Дали открито да го попита или да запази мълчание, без да му показва какво знае?

Така или иначе, скоро трябваше да реши, защото хидропланът леко се наклони и носът му се наведе надолу.

Започваха да се спускат.

Връщаха се във Вилкафор.

Специален агент Джон-Пол Демонако внимателно обикаляше залата и разглеждаше местопрестъплението.

След като капитан Еърънсън бе отишъл да даде зелена светлина на нападенията срещу предполагаемите щабове на Борците за свобода, другият следовател от флота, капитан-лейтенант Мичъл, беше помолил Демонако да проучи обстановката. Може би щеше да забележи нещо, което те бяха пропуснали.

— Еърънсън греши, нали? — попита Мичъл.

— Какво искате да кажете? — рече Демонако, докато разглеждаше помещението. Никога не бе виждал толкова модерна лаборатория.

— Не са го извършили Борците за свобода — поясни капитанът.

— Не… не, не са.

— Тогава кой?

Агентът се замисли.

Когато накрая проговори обаче, той не отвърна на въпроса.

— Разкажете ми повече за устройството, което е разработвал флотът. За тази Супернова.

Мичъл дълбоко си пое дъх.

— Ще ви кажа каквото знам. Суперновата е четвърто поколение термоядрено оръжие. Вместо да разцепва атомите на земни радиоактивни елементи като уран и плутоний, тя предизвиква мегаексплозия, като разцепва субкритична маса от извънземния елемент тирий.

Взривът е толкова мощен, че ще разруши близо една трета от земната маса. Просто казано, Суперновата е първото създадено от човека оръжие, способно да унищожи нашата планета.

— Този елемент, тирий, казвате, че е извънземен — рече Демонако. — Щом не е от Земята, откъде е тогава?

— От паднали астероиди. Парчета скали, оцелели от преминаването през земната атмосфера. Но доколкото ни е известно, никой не е откривал радиоактивен тирий.

— Мисля, че някой го е намерил — каза Демонако. — И ми се струва, че знам точно кой.

— Вижте, капитан-лейтенант — поясни специалният агент, — през последните шест месеца в моя отдел в Бюрото се получават сведения за война между Борците за свобода от Оклахома и друга терористична организация, която се нарича Тексаска републиканска армия.

— Тексаската републиканска армия — това не са ли ония, които одраха двамата рейнджъри от горската служба в Монтана?

— Те са главните заподозрени — отвърна Демонако. — Съобщихме на медиите, че рейнджърите са се натъкнали на ония селяни, докато са извършвали незаконен лов, но всъщност смятаме, че се касае за нещо по-сериозно. Според нас те са открили таен тренировъчен лагер на тексасците.

— Тренировъчен лагер ли?