Храмът на инките

— Чист е. Няма връзки с парамилитаристични групи, даже няма досие за контакти с екстремисти. Освен това е женен за високопоставена специалистка в армията, Лорън О’Конър. Тя има чин майор, но е без боен опит. Рейс и О’Конър са се оженили в края на деветдесет и седма. Нямат деца. Поне външно бракът им е нормален. Но…

— Какво „но“?

— Но точно преди три седмици наши хора я забелязали да напуска един мотел в Гейнсвил с този човек. — Агентът подаде на Демонако черно-бяла снимка на мъж. — Казва се Трой Коупланд. Също майор от отдел „Специални проекти“ на армията. Изглежда, че от един месец госпожа О’Конър има любовна връзка с него.

— И?… — попита Демонако.

— От година Коупланд е бил под периодично наблюдение поради подозрение, че предава армейски кодове на някои парамилитаристични групи, една от които е Тексаската републиканска армия.

— Но тъй като връзката му с О’Конър е едва от месец — прибави жената, — УСВП вероятно не е взело съответните мерки.

Демонако въздъхна.

— А армията и флотът не са в много добри отношения. Години наред си дърпат килима изпод краката. — Той се о бърна. — Капитан Мичъл?

— Да.

— Армията има ли Супернова?

— Не би трябвало.

— Отговорете на въпроса ми.

— Според нас те разработват Супернова, да.

— В такъв случай възможно ли е тази О’Конър да поучава от мъжа си секретни кодове на УСВП и да ги предава на любовника си Коупланд, без да знае, че той е обвързан с тексасците?

— Ние смятаме така — потвърди младият агент.

— По дяволите!

Франк Наш слезе от хеликоптера с Духа на народа в ръце. Лорън, Марти, Коупланд и пилотът го последваха.

Перките на двата необозначени „Блак Хоук“ I, които бяха кацнали от двете страни на военния вертолет, продължаваха да се въртят.

— Отдалечете се от хеликоптера! — изкънтя гласът по високоговорителя.

Наш и другите се подчиниха.

Миг по-късно от небето с невероятна скорост се понесе ракета, която се заби в кабината му и го взриви на парчета.

Наш потръпна.

Последва тишина, нарушавана единствено от рева на — ЕЖ вата необозначени вертолета.

След около минута от по-близкия „Блак Хоук“ I слезе мъж.

Той бе в пълна бойна униформа и стискаше в лявата си ръка странен наглед полуавтоматичен пистолет.

Черното оръжие беше голямо, определено по-голямо от прочутия „Дезърт Ийгъл“ IMI, най-големият полуавтоматичен пистолет, пускан в серийно производство.

Наш веднага го позна.

Това изобщо не бе полуавтоматичен пистолет. А рядко срещан и изключително скъп „Калико“, единственият истински автоматичен пистолет в света. Просто натискаш спусъка и можеш да изпразниш целия пълнител, също като М–16.

Мъжът пристъпи към полковника, докато другите в хеликоптера държаха военните под прицел.

Непознатият протегна ръка.

— Идола, моля.

Наш бързо го измери с поглед. Беше на средна възраст, но слаб, сух, с мускулести, жилави ръце. Имаше кухо, осеяно с белези лице и оредяващ рус перчем, който се спускаше до очите му — сини очи, излъчващи омраза.

Полковникът не помръдна.

Мъжът спокойно вдигна пистолета си и пръсна черепа на пилота с къс откос.

— Идола, моля — повтори той.

Наш неохотно му подаде идола.

— Благодаря, полковник.

— Кой сте вие? — попита Наш.

Мъжът леко наклони глава настрани. После ъгълчето на устата му бавно се повдигна в лукава усмивка.

— Казвам се Ърл Битикър.

— И кой е този Ърл Битикър, по дяволите? — изсумтя Наш.

Непознатият пак се усмихна.

— Аз съм човекът, който ще унищожи света.

Рейс, Рене, Габи и Дъги надничаха през прозорците на бронетранспортьора и наблюдаваха драмата, която се развиваше навън.

— Как са стигнали дотук? — попита Рене. — Не може да има друго копие на ръкописа.

— Няма — отвърна Рейс. — Но ми се струва, че знам как са дошли.

Той се огледа наоколо в търсене на нещо. След няколко секунди го откри. Лаптопът на групата от БКА. Уилям го включи и отвори познат списък, написан на немски.