Храмът на инките

— Не ми дадоха много — отвърна брат му. — Жена ми просто ме помоли да й направя услуга. А нейният шеф, полковник Наш, ми предложи ръководен пост в проекта „Супернова“ на сухопътните сили. Уил, аз съм инженер-проектант. Разработвам компютърни системи, които контролират такива устройства. Но в УСВП това ме прави никой. През целия си живот, Уил, през целия си живот, съм искал малко признание. Вкъщи, в училище, на работа. Признание на способностите ми. Сега най-после ще го получа.

— Марти, моля те, изслушай ме. Преди два дни видях Лорън с…

— Остави, Уил. Представлението свърши. Наистина съжалявам, че трябваше да стане така, но нищо не мога да направя. Сбогом.

Франк Наш застана пред Рейс и насочи към главата му дулото на пистолета си.

— За мен беше удоволствие, професоре, наистина — каза той и понечи да натисне спусъка.

— Не — внезапно се обади Ван Люън и пристъпи напред — между Рейс и „Зиг-Зауъра“ на Наш. — Господин полковник, не мога да позволя да го направите.

— Разкарай се оттук, сержант.

— Не, господин полковник. Няма.

— Разкарай се, мамицата ти!

Ван Люън се изпъна пред дулото на пистолета.

— Имам ясна заповед, господин полковник. От вас самия. На всяка цена да защитавам професор Рейс.

— Отменям заповедта, сержант.

— Не. Ако искате да убиете професор Рейс, първо трябва да убиете мен.

Наш прехапа устни за миг.

После с шокираща ненадейност „Зиг-Зауър“-ът в ръката му изгърмя и главата на Ван Люън се пръсна, опръсквайки Рейс с кръв.

Тялото на командоса се строполи на земята като кукла с отрязани конци. Уилям погледна надолу.

Високият любезен сержант беше пожертвал живота си за него. И сега, сега бе мъртъв. На Рейс му призля.

— Копеле — каза на Наш той.

Полковникът отново се прицели в лицето му.

— Тази операция е по-важна от живота на един човек, професор Рейс. По-важна от неговия живот, от моя и определено по-важна от вашия.

С тези думи Наш натисна спусъка.

Рейс видя нещо кафяво да прелита пред лицето му, още преди да чуе изсвистяването.

После, точно когато Наш натискаше спусъка, в предмишницата му се заби примитивна дървена стрела.

Дясната му ръка отскочи настрани и куршумът улучи земята наляво от Уилям. Полковникът изрева от болка и изпусна оръжието си. В този момент изсвистяха още двадесетина стрели и убиха двама от войниците.

Разнесе се вледеняващ боен вик, който разцепи утринния въздух като нож.

Рейс се обърна и зяпна.

Видя как всички индианци от другото село — всички възрастни, поне петдесет — изскачат от дърветата на запад от Вилкафор. Те тичаха, надавайки диви крясъци, и с яростни изражения размахваха всевъзможни оръжия — лъкове, стрели, брадви, тояги.

Атаката на туземците беше ужасяваща. Гневът им почти се усещаше във въздуха. Франк Наш бе откраднал техния идол и те си го искаха.

Изведнъж някъде близо до Рейс отекнаха изстрели на М–16.

Двама души от екипажите на хеликоптерите бяха открили огън по индианците. Първите четирима от тях почти незабавно бяха улучени и се строполиха по очи в калта.

Ала другите продължаваха да се приближават.

Наш — с пронизалата дясната му предмишница стрела, от върха на която висеше парче кървава плът — светкавично се обърна и следван от хората си, се затича към двата хеликоптера.

Рейс изобщо не бе помръднал. Просто стоеше в средата на улицата, прикован на място, хипнотизиран от гледката на нападащите туземци.

После внезапно някой силно го разтърси за рамото.

Рене.

— Хайде, професоре! — извика тя и го задърпа към празния „Сюпър Сталиън“ в отсрещния край на селото.

Военните стигнаха до вертолетите.

Наш, Лорън, Марти и Коупланд скочиха в задния отсек на големия „Блак Хоук“ II. Двамата членове на екипажа заеха местата на пилота и ко-пилота.

Перките незабавно се завъртяха.

Полковникът погледна навън и видя, че Рейс и Рене тичат към другия хеликоптер.

Взривете онзи вертолет! — извика той на ко-пилота, седнал до монтираната от задната страна миникартечница „Вълкън“.

Когато хеликоптерът бавно започна да се издига, ко-пилотът натисна спусъка и от дулото на картечницата блъвна огън.

Куршумите обсипаха бронираните стени на транспортния вертолет и пробиха хиляди дупки, големи колкото човешки юмрук.

И тогава, точно когато Рейс и Рене се приближаваха до него, корпусът на големия хеликоптер избухна в огнено кълбо.

Те се хвърлиха на земята миг преди във всички посоки да полетят парчета нажежен до бяло метал, две от които улучиха рамото на Рене. При допира им плътта й зацвъртя и тя изкрещя от болка.

— Убийте ги! — извика Наш и посочи към Рейс и ранената Рене.

Хеликоптерът вече бе на около пет метра над земята и бързо се издигаше. Ко-пилотът завъртя картечницата и се прицели в Рейс.

Бум!

Главата на войника рязко отскочи назад, улучена точно между очите.

Полковникът изненадано се обърна и потърси източника на изстрела.

И го видя.

Дъги.

Приклекнал на едно коляно до рова и насочил автоматична пушка точно към вертолета!

В този момент Кенеди отново стреля и куршумът рикошира от стоманения покрив над главата на Наш.

— Да се махаме оттук! — извика на пилота полковникът.

Рейс носеше Рене към БТР-а.