Храмът на инките

Разнесе се изстрел и мъжът падна.

— Какво правите?! — извика Уилям.

— Господин полковник! — възкликна Ван Люън и понечи да вдигне автомата си.

Ала едва бе помръднал, когато до неговата глава се появи друг сребърен „Зиг-Зауър“. Държеше го Трой Коупланд.

— Хвърли оръжието, сержант — заповяда той.

Ван Люън стисна зъби, пусна автомата и яростно изгледа Коупланд.

Лорън и Рене бяха покрити по същия начин.

Напълно объркан, Рейс се обърна към Марти, но брат му просто стоеше в края на редицата и стоически гледаше напред. Само клепачите му трепваха при всеки следващ изстрел.

— Това е чисто убийство, господин полковник — каза Ван Люън.

Наш застана до следващия от флота и насочи пистолета си.

Бам!

— Не — отвърна той. — Това е само естествен подбор. Оцеляват най-жизнеспособните.

Полковникът стигна до Ед Девъру.

Дребният харвардски професор се разтрепера. Очите му бяха разширени от ужас, цялото му тяло се тресеше от страх. Наш доближи дулото на „Зиг-Зауъра“ до слепоочието му.

— Нееее! — извика Девъру.

Бам!

Викът секна и ученият се свлече на земята.

Рейс не можеше да повярва. Американец убиваше американци. Това бе кошмар.

И тогава забеляза подвързаната с кожа книга, която беше държал Девъру. Тя лежеше в калта, разтворена на страница с красиви средновековни миниатюри.

Ръкописът на Сантяго.

Или по-точно, поправи се Рейс, недовършеното копие на ръкописа, направено от друг монах през 1599 г., тридесет години след смъртта на Алберто Сантяго.

— Какво правите, полковник? — попита той.

— Просто се освобождавам от конкуренцията, професор Рейс.

Наш бавно вървеше пред редицата от мъже и жени и спокойно ги застрелваше от упор. Очите му бяха студени, лишени от всякакви чувства, докато клинично екзекутираше враговете си — негови сънародници.

Когато насочваше пистолета си към главите им, някои от пленниците започваха да се молят. Един-двама от цивилните се разплакаха. Безсилен да спре убийствата, Рейс видя сълзи в очите на Рене.

Скоро остана само последният от редицата.

Марти.

Полковникът се изправи пред него. Уилям се чувстваше абсолютно безпомощен, неспособен да помогне на брат си.

Странно, Наш отпусна „Зиг-Зауъра“. Той се обърна към Рейс и без да откъсва очи от него, попита:

— Лорън, би ли ми донесла лаптопа от БТР-а?

Рейс объркано се намръщи.

Лорън бързо се запъти към все още паркирания пред цитаделата бронетранспортьор. Върна се след минута е лаптопа, който полковникът беше използвал в началото на операцията. Тя му го подаде, а Наш го протегна на Рейс.

— Включете го.

Уилям се подчини.

— Кликнете върху „ВЪТРЕШНА МРЕЖА НА СУХОПЪТНИТЕ СИЛИ НА САЩ“.

Появи се надпис:

ВЪТРЕШНА МРЕЖА НА СУХОПЪТНИТЕ СИЛИ НА САЩ

Екранът се промени и Рейс видя списък от имейл съобщения.

— Там трябва да има съобщение с вашето име. Потърсете „Рейс“ — нареди полковникът.

Уилям написа името си и натисна бутона „ТЪРСЕНЕ“. Чудеше се какво цели Наш.

Копютърът сигнализира:

„ОТКРИТИ СА 2 СЪОБЩЕНИЯ“.

Дългият списък от имейли се съкрати на два.

ДАТА	ЧАС	ТЕМА
3.1.99	18:01	ОПЕРАЦИЯ „СУПЕРНОВА“
4.1.99	16:35	ПРОБЛЕМЪТ С УИЛЯМ РЕЙС

— Отворете имейла с вашето име.

Рейс кликна върху второто съобщение:

04.01.99. 16:35. ВЪТРЕШНА МРЕЖА НА СУХОПЪТНИТЕ СИЛИ НА САЩ

6175544 89516–07 №187

От: началник отдел „Специални проекти“

До: Наш, Франк

Тема: ПРОБЛЕМЪТ С УИЛЯМ РЕЙС

Не оставяйте Рейс в Куско. Повтарям. Не оставяйте Рейс в Куско. Вземете го със себе си в джунглата. Когато намерите идола, ликвидирайте го и се избавете от трупа.

ГЕНЕРАЛ АРТЪР Х. ЛАНКАСТЪР

Началник отдел „Специални проекти“, Сухопътни сили на САЩ

— Просто исках да знаете, че отдавна трябваше да сте мъртъв, професор Рейс — каза Наш.

Кръвта на Уилям се смрази.

Това беше смъртна присъда — неговата смъртна присъда. Заповед от генерал, началник отдел „Специални проекти“, за неговото убийство.

Господи.

Опита се да запази самообладание.

Погледна часа и датата.

16:35, 4 януари.

Следобедът на същия ден, в който бяха напуснали Ню Йорк.

Значи съобщението трябва да е било получено, докато бяха летели за Перу.

Полетът до Перу.

Божичко, струваше му се преди години.

Внезапно си спомни, че по време на полета лаптопът на Наш бе сигнализирал за пристигане на имейл. Спомняше си го ясно — беше точно след като бе прочел недовършеното копие на ръкописа.

И тогава разбра.

Ето защо полковникът го беше довел във Вилкафор — макар да му бе обещал, че ако преведе ръкописа преди да кацнат в Куско, изобщо няма да се наложи да слезе от самолета. Ала въпреки това го беше накарал да дойде с тях. И защо?

Защото Наш не можеше да остави нито един свидетел.