Тъй като това бе секретна операция — операция на армията, която се опитваше да провали операция на флота — полковникът не можеше да рискува с живи свидетели.
— Щях да ви убия преди два дни — каза Наш, — след като отворим храма. Но после се появиха немците от БКА и объркаха плановете ми. Кой можеше да предположи какво ще намерят вътре. А после, после получихме целия ръкопис и бях щастлив, че не съм ви убил.
— Адски се радвам, че сте били щастлив — безизразно рече Рейс.
В това време, по-скоро от любопитство, отколкото поради друга причина, Рейс кликна върху другото съобщение с тема „ОПЕРАЦИЯ СУПЕРНОВА“.
То се появи на екрана.
Странно обаче, вече го беше виждал в началото на операцията, още преди да напуснат Ню Йорк.
03.01.99. 22:01. ВЪТРЕШНА МРЕЖА НА СУХОПЪТНИТЕ СИЛИ НА САЩ
617 5544 88211–05 № 139
Колкото може по-бързо да се установи връзка с Рейс.
Участието му е важно за успеха на операцията.
Очаквайте утре, 4 януари, в 09:45 на летището в Нюарк да пристигне пратка.
Всички членове да са качили екипировката си на самолета до 09:00.
Той намръщено препрочете първата част.
„Колкото може по-бързо да се установи връзка с Рейс.
Участието му е важно за успеха на операцията.“
Когато преди два дни бе видял съобщението, Рейс не му беше обърнал голямо внимание. Просто бе решил, че става въпрос за него — Уилям Рейс.
Ами ако всъщност се споменаваше за друг, с когото армията трябваше да влезе във връзка? Някой друг Рейс.
В такъв случай трябваше да се свържат с…
Марти.
Той ужасено вдигна поглед от компютъра. В този момент брат му пристъпи напред и се ръкува с Франк Наш.
— Как си, Марти? — приятелски попита полковникът.
— Добре съм, Франк. Радвам се, че най-после ви настигнах.
Мислите на Рейс запрепускаха.
Погледът му се плъзна от Наш и Марти към труповете на главната улица, после към…
… копието на ръкописа, паднало в калта до тялото на Ед Девъру.
И изведнъж всичко си застана на мястото.
Уилям видя калиграфски изписаните страници, поразителните средновековни миниатюри. Те бяха идентични с копието, което беше превел на Наш по време на полета до Перу.
О, не…
— Марти, нали не си…
— Съжалявам, че трябваше да се забъркаш в тая каша, Уил — каза брат му.
— Трябваше някак да си осигурим копие на ръкописа — рече Наш. — Господи, когато нападнаха френския манастир и откраднаха оригинала, ония нацисти поставиха началото на такова преследване, каквото не можете да си представите. Изведнъж всички, които имаха Супернова, получиха възможност да се доберат до радиоактивен тирий. Такъв шанс не се пропуска. После, когато засякохме съобщение на УСВП, че има втори ръкопис, просто уредихме някой от Управлението да ни го преснима — Марти.
„Но как? — помисли си Рейс. — Марти работи в УСВП, не в армията. Каква е връзката му с Наш и отдел «Специални проекти» на сухопътните сили?“
В този момент Лорън се приближи до брат му и леко го целуна по бузата.
„Какво става, по дяволите?“
После забеляза пръстена на лявата ръка на Марти.
Венчална халка.
Не…
И тогава чу гласа на Лорън в главата си: „Първият ми брак се провали. Но наскоро пак се омъжих. И е страхотно“.
— Виждам, че си се запознал с жена ми, Уил — каза Марти и пристъпи напред, хванал Лорън за ръка. — Не съм ти казвал, че се ожених, нали?
— Марти…
— Спомняш ли си, когато бяхме тинейджъри, Уил? Теб всички те обичаха, а аз винаги си стоях вкъщи сам. Чудакът с гъстите вежди и прегърбените рамене, който в събота вечер киснеше пред компютъра, докато ти излизаше с всички момичета. Но не успя да получиш едно от тях, нали, Уил?
Рейс мълчеше.
— И изглежда, че сега това момиче е мое — каза брат му.
Уилям беше смаян. Нима Марти можеше да е толкова ожесточен, че да се ожени за Лорън, само за да му натрие носа?
Не. Невъзможно.
Това уравнение изключваше Лорън. Тя нямаше да се омъжи за човек, когото не харесва. С други думи, нямаше да се омъжи за човек, който не бе полезен за кариерата й.
Спомни си още нещо. Как Лорън и Трой Коупланд се целуваха като хлапета в хеликоптера.
Лорън имаше връзка Коупланд.
— Марти — бързо каза Рейс. — Виж, тя ще ти изневери…
— Млъквай, Уил.
— Но, Марти…
— Казах да млъкнеш!
Уилям замълча. След малко тихо попита:
— Колко ти плати армията, за да продадеш УСВП, Марти?