Храмът на инките

— Ами, — отвърна Рейс. — Ръкописът свършва, когато стигат до Вилкафор. Очевидно има още, но следващата част липсва. — Той не прибави, че историята го е заинтригувала и няма търпение да разбере какво се е случило по-нататък. — Сигурен ли сте, че няма повече страници?

— Боя се, че няма. Не забравяйте, че това не е оригиналният ръкопис, а недовършеният му препис от друг монах, направен много години след смъртта на Сантяго, Това е всичко, което вторият монах е успял да препише от оригинала.

Наш се намръщи.

— Надявахме се, че в него е посочено точното местонахождение на идола, но щом го няма, трябва да ми кажете някои по-общи неща: откъде да започнем търсенето. Ако знаем това, разполагаме с техниката, за да го намерим. А ми се струва, че сте научили достатъчно, за да ме упътите.

Рейс прочете записките си на Наш, разказа му историята на Ренко Капак и неговото бягство от Куско. Той му обясни, че Ренко е стигнал до целта си — крепост в подножието на Андите, известна като Вилкафор. И накрая отбеляза, че след като знаят един конкретен факт, ръкописът посочва как да стигнат до цитаделата.

— И какъв е този факт? — попита полковникът.

— Ако приемем, че каменните тотеми още са си по местата — отвърна Уилям, — трябва да знаете какво представлява „Слънчевият знак“. В противен случай не можете да разберете кода на тотемите.

Наш намръщено се обърна към Уолтър Чеймбърс, антропологът, специалист по инките, който седеше на няколко седалки от тях.

— Уолтър, чувал ли си за някакъв „Слънчев знак“?

— За Слънчевия знак ли? Ами, да, разбира се.

— И какво представлява?

Чеймбърс сви рамене и се премести при тях.

— Всъщност това е бенка. Нещо като бенката на професор Рейс. — Той кимна с брадичка към очилата на Уилям, за да посочи тъмното триъгълно петно под лявото му око. Рейс потръпна. Още от малък мразеше тази бенка. Смяташе, че прилича на размазано петно от кафе.

— Инките вярвали, че бенките са отличителни белези — започна антропологът. — Знаци от самите богове. Слънчевият знак е особен вид бенка — точно под лявото око. Особен е, защото според инките бил пратен от тяхното най-могъщо божество — бога на слънцето. Смятало се за огромна чест детето ти да носи такъв белег. Слънчевият знак показвал, че това дете е специално, че му е предопределена велика съдба.

— Значи ако е казано да следваме някоя статуя по посока на Слънчевия знак — попита Рейс, — трябва да тръгнем наляво от нея, така ли?

— Да — колебливо отвърна Чеймбърс. — Поне така ми се струва.

— Какво искаш да кажеш? — свъси вежди Наш.

— Ами, разбирате ли, през последните десет години сред антрополозите се водят разгорещени спорове за това дали Слънчевият знак е от лявата или от дясната страна на лицето. Всички релефи и пиктограми на инките го изобразяват под лявото око на хората и животните. Проблемът обаче е, че според испанските текстове като „Relaciyn“ и „Кралските бележки“ Ренко Капак и Тупак Амару имали такива бенки под дясното си око. Така че в това отношение мненията тотално се разминават.

— А ти как смяташ?

— Според мен е отляво, категорично.

— И в такъв случай би трябвало да намерим пътя до цитаделата, нали? — загрижено попита Наш.

— Можеш да се довериш на преценката ми, полковник — уверено отвърна Чеймбърс. — Ако вървим наляво от всяка статуя, ще открием крепостта.

В този момент някъде наблизо прозвуча сигнал.

Звукът идваше от лаптопа на Наш — току-що трябва да се беше получил имейл. Полковникът се върна на мястото си, за да го отвори.

Чеймбърс се обърна към Уилям.

— Тази експедиция е адски вълнуваща, нали?

— Аз не бих използвал точно думата „вълнуваща“. — Рейс просто се радваше, че е превел ръкописа, преди да кацнат в Куско. Ако Наш искаше да навлезе в джунглата по следите на идола, Уилям нямаше желание да участва в тази авантюра.

Той си погледна часовника.

16:35. Ставаше късно.

Наш се върна при него.

— Професоре — рече той, — ако сте съгласен, бих искал да дойдете с нас във Вилкафор.

Нещо в гласа му накара Рейс да се поколебае. Думите му звучаха като заповед, а не като въпрос.

— Струва ми се, обещахте, че ако преведа ръкописа преди да кацнем, дори няма да се наложи да сляза от самолета.

— Казах, че има такава вероятност. Както сигурно си спомняте, също така отбелязах, че ако все пак се наложи да останете, ще ви охранява отделение зелени барети. И сега положението е точно такова.

— Защо?

— Уредих в Куско да ни чакат два хеликоптера. С тях ще минем по пътя на Сантяго по въздух. За съжаление смятах, че ръкописът ще ни даде точното местонахождение на идола. Сега обаче ще имаме нужда от вас по време на пътуването до Вилкафор, в случай че съществуват несъответствия между текста и действителния терен.

Това не се харесваше на Рейс. Смяташе, че е изпълнил своята част от сделката и мисълта за пътуване в амазонската джунгла определено го безпокоеше.