Клуб „Кемъл“

— Това може да се окаже началото на края! — В гласа й звучеше отчаяние.

— Може би — спокойно отвърна Стоун. — Но ние лично няма да спечелим нищо, ако просто седим и чакаме отровната гъба над Дамаск.

— Какво можем да направим, Оливър? — нервно попита Алекс.

— Да открием президента! — решително изрече Стоун.

— Но как? Той е в Медина!

— Не го вярвам, надявам се, че и ти. — Обърна се към Милтън и каза: — Пусни му онзи диск!

Милтън отвори лаптопа си и поясни:

— Ще ви покажем видеозапис от проникването в дома ми, агент Форд.

— Какво общо има това, по дяволите? — нервно извика Алекс. — След осем часа Америка ще нанесе ядрен удар! Нима не си давате сметка какво става?

— Изгледай записа, Алекс — умолително рече Кейт.

Алекс отчаяно разпери ръце, след което се тръшна на пода и заби поглед в компютъра.

— Мамка му! — възкликна минута по-късно той. — Това са Тайлър Райнке и Уорън Питърс, агенти на НРЦ.

— И аз си помислих така — кимна Стоун.

— Защо?

— Защото те са хората, които убиха Патрик Джонсън.

— Какво?! — смаяно го погледна Алекс. — Защо са го направили?

— Защото той е фалшифицирал досиетата в архивите на центъра. И благодарение на това някои хора са били обявени за мъртви, докато всъщност са си живи и здрави. Според мен го е направил срещу голяма сума пари, но в хода на процеса е станал прекалено алчен или пък е допуснал грешка.

— Чакай, чакай. Нека повторим, за да не се получат недоразумения. Твърдиш, че Джонсън е променял досиета в архивите на НРЦ и в резултат е „убил“ хора, които всъщност са живи?

— Именно — кимна Стоун. — А ние имаме всички основания да вярваме, че точно тези хора са били използвани при атентата в Бренан. Според медиите нито един от убитите терористи там не е имал досие в НРЦ. Нещо, което е напълно изключено. Аз съм на мнение, че тези хора са били превърнати в машини за убиване и именно те са отвлекли президента Бренан. Ние проникнахме в дома на Райнке и открихме, че той е теглил огромни кредити и ги е инвестирал в ценни книжа, очаквайки сриването на финансовите пазари, което се наблюдава в момента.

— Нима твърдиш, че целият кошмар е имал за цел печалба, реализирана на борсата? — възкликна Алекс.

— Не — поклати глава Стоун. — Нещата са много по-дълбоки.

— А имаш ли представа кой стои зад всичко това?

— Някой, който заема висок пост в НРЦ — без колебание отвърна Стоун. — Далеч по-висок от този на Райнке и Питърс.

— Нека изгледам още веднъж записа — помоли Алекс.

Взря се в екрана с напрегнато внимание, без да пропуска нито едно движение на Райнке и Питърс. После посочи с пръст човека с маската, който извади от строя охранителя.

— Удари го толкова яко, че се наложи да провери пулса му — промърмори той.

Изведнъж Рубън изшътка, сложи пръст на устните си и кимна към прозореца. Щорите бяха спуснати, но едното крило беше отворено. В настъпилата тишина ясно се чуха стъпки.

Алекс и Стоун мълчаливо се спогледаха, после Стоун направи знак на Рубън да се присъедини към агента. Останалите подеха оживен разговор на безобидни теми, за да поддържат илюзията, че не подозират нищо, докато Алекс безшумно се насочи към вратата с пистолет в ръка. Тръгна да заобикаля къщата от едната страна, а Рубън от другата.

Миг по-късно се разнесоха писъци и шум от боричкане, после всичко утихна. Минута по-късно вратата се отвори и на прага се появи Алекс, следван от Рубън, който беше нарамил някакво тяло.

Джаки Симпсън не изглеждаше никак щастлива.

62

— Джаки! — възкликна Алекс. — Какво търсиш тук, по дяволите?

— Цял ден звъня, за да разбера как си, но ти не вдигаш телефона! — намръщено отвърна тя. — Затова реших да се отбия, но, както виждам, ти си имаш компания. Какво правите тук, Алекс?

— Опитваме се да разберем какво става в НРЦ — рече Стоун, забил поглед в лицето на Симпсън.

— Знам, знам. Чух, че Райнке и Питърс са проникнали в нечий дом. — Тя се обърна към Алекс. — Ако знаеш нещо за отвличането на президента, трябва веднага да докладваш в службата. Вероятно си наясно, че укриването на подобна информация може да ти донесе сериозни неприятности.

— Идеята не е добра — поклати глава Стоун.

— Кой, по дяволите, сте вие? — враждебно попита Симпсън.

— Оливър Стоун.

— Моля?! — стреснато го погледна младата жена.

— Наистина се казва Оливър Стоун — обади се Алекс. — А това са приятелите му Рубън, Милтън и Кейлъб. Мисля, че с Кейт Адамс вече се познавате.

— А вие сте Джаки Симпсън, единствена дъщеря на сенатора от Алабама Роджър Симпсън и кръщелница на Картър Грей.

— Това проблем ли е? — хладно го изгледа тя.

— Никакъв, агент Симпсън. Но обръщането към властите на тази фаза наистина ще бъде огромна грешка.

— Чуйте какво ще ви кажа, Оливър Стоун, или както там се наричате. Аз съм свободна да правя какво пожелая. Наистина съм ченге, така че…

— И то дяволски интелигентно — прекъсна я Стоун. — Сигурен съм, че вече сте направили правилна преценка на очевидното…

Симпсън въздъхна и извърна поглед, но Стоун продължаваше да я наблюдава настойчиво.

— И какво е очевидното според вас? — попита най-сетне тя.