Клуб „Кемъл“

— Нашата страна е обявила, че всяко нападение на САЩ с оръжия за масово унищожение, независимо дали са биологически, химически или ядрени, автоматично я освобождава от спазването на този договор по отношение на страната агресор!

— Но Сирия не ни е нападнала! — възкликна Мейс.

— Отговорността за отвличането на президента е поета от групировката „Шария“, която е базирана в Сирия и се финансира от правителството й. Сирия на практика ни е нападнала чрез тази групировка, която е използвала химически вещества, за да упои нашия президент. А и разполагаме с информация, че неотдавна страната е възобновила програмата си за производство на оръжия за масово унищожение. Нямаме право да стоим и да чакаме да бъдем нападнати.

— Сирия не е в състояние да произвежда такива оръжия! — отчаяно тръсна глава Мейс. — Това е една разпокъсана страна, състояща се от кюрди, араби, сунити и разни религиозни малцинства.

— Които са враждебно настроени към САЩ! — отсече гневно Декър.

— Те просто не искат хаоса и насилието, които се ширят в Ирак. Сирийската общественост е критична към политиката на правителството си, опозицията набира сила. Тяхното управление ще се промени, но се изисква време. — Мейс млъкна за момент и погледна Хамилтън. — Вече четири години повтарям на Джеймс Бренан всичко това. Подобни промени се нуждаят от време. Не можем да изкореним хилядолетни представи за една нощ.

— Но повечето от дисидентските организации в Сирия са комунистически или поне леви — възрази Декър. — А ние не искаме отново да се тръгне в тази посока.

Хамилтън се обърна към директора на ЦРУ, който седеше пред камината.

— Алън, ти съгласен ли си с мнението на Джо?

— Да, макар да не съм въодушевен от него — отвърна той.

— Няма смисъл да губим време за внасяне на въпроса в ООН или да градим коалиции, сър — бързо вметна Декър. — Те държат нашия президент и ние трябва да действаме. Бързо и решително, без чужда помощ! — Очите му гневно проблеснаха. — За бога, сър! Предлагам да покажем, че сме единствената суперсила!

— Знаем ли нещо за Бренан? — попита Хамилтън.

— Ако все още е жив, както всички се надяваме, това вероятно е единственият начин да си го върнем!

Хамилтън помълча известно време, после кимна.

— Добре, господа. Свържете се с медиите и ми осигурете ефирно време. Мисля, че трябва да информирам обществеността. — Обърна се към Декър и добави: — Господ да ни е на помощ, ако бъркаме, Джо.

Алекс отвори вратата и изведнъж се озова очи в очи с Кейт и членовете на клуба „Кемъл“.

— О, по дяволите! — гневно възкликна той.

— Моля те, Алекс! — обади се Кейт. — Трябва да поговорим.

— Нещата се развиват зле, агент Форд — добави Рубън. — Много зле!

— За какво говорите? — втренчи се в него Алекс.

— Имаме новини — отвърна Стоун.

— Какви новини?

— Една терористична организация пое отговорност за отвличането — бързо рече Кейт. — Чухме го по радиото, докато пътувахме насам.

— Групировката „Шария“, тясно свързана със Сирия — добави Стоун.

— Къде ти е телевизорът? — попита Кейт. — След две минути започва официалното изявление на президента.

Алекс ги покани да влязат и пусна телевизора. Появи се мрачната физиономия на Бен Хамилтън, който направи кратко описание на развоя на събитията, след което обяви: