Клуб „Кемъл“

— А в този пише, че „Ислямът може би ще подложи и другата си буза“ — вдигна следващия вестник Хамилтън. — Пише го в един от големите италиански ежедневници. Президентът се намира бог знае къде, а световният печат вече започва да внушава, че грешката е била наша. През последните двайсет минути получих информация, че в Ню Йорк посред бял ден е бил пребит до смърт един мюсюлманин, шофьор на такси. И знаеш ли какво се оказа? Че цели шест години е служил в армията. В нашата армия! В същото време в Риад са били отвлечени двама висши служители на „Халибъртън“ и обезобразените им трупове са били открити заедно с надписи „Смърт на Америка!“. И това са само последните два инцидента, които научавам за тази сутрин. Пентагонът е готов да удари всяка цел, която му посочим, а моят разузнавателен апарат не проявява и капчица интелигентност! Все още нямаме никаква представа къде може да се намира Джеймс Бренан!

Втренчил се в лицето на Грей, Хамилтън очевидно чакаше някакво възражение, за да го сравни със земята.

— Рано или късно ще ги пипнем, независимо от това, което стана, независимо от писанията на световните медии — каза само шефът на НРЦ.

— Искам Джеймс Бренан да се върне жив и здрав! — извика Хамилтън и стовари юмрук върху бюрото. — Не ме интересува какви са заслугите ти за тази страна! Ще те държа отговорен за всичко, което се случи! Съединените американски щати бяха унизени от банда смрадливи араби! Ако не върнеш президента, без да е паднал и косъм от главата му, забрави за поста си! Ясен ли съм?

— Абсолютно — спокойно отвърна Грей, давайки си сметка, че това са празни приказки. Никой не можеше да го уволни в разгара на подобна криза. — Но нека ви напомня, че при сегашната ни външна политика не можем да изпълним нито едно от исканията на похитителите. Същевременно не можем да чакаме цяла седмица, за да освободят президента — нещо, в което аз изобщо не вярвам. Американската общественост няма да го позволи, а насилието ще продължава.

Влетя началничката на кабинета, следвана от агент на Сикрет Сървис.

— Сър, „Ал Джазира“ току-що излъчи новината, че похитителите са посочили мястото, на което ще бъде освободен президентът! — възбудено извика тя.

— Къде? — остро попита Грей.

— В Медина.

— Медина ли? — възкликна Хамилтън. — Как, по дяволите, са успели да го отмъкнат чак в Саудитска Арабия?!

— С частен самолет от частно летище — отговори Грей. — Не е толкова трудно.

Лицето на Хамилтън се наля с кръв.

— Какво?! — кресна той. — Харчим милиарди за охраната на летищата и границите, а тези типове най-спокойно си превозват президента на САЩ до Близкия изток! — Погледът му се закова в лицето на Грей с такава омраза, сякаш се готвеше да го уволни начаса.

— Логично е — побърза да реагира шефът на разузнаването. — Медина е вторият свещен град за мюсюлманите след Мека.

Хамилтън се обърна към началничката на кабинета си и през зъби нареди:

— Свържете се с правителството на Саудитска Арабия и им кажете, че докато не си върнем Бренан, Медина ще бъде анексирана от САЩ! — Очите му отново се извъртяха към Грей. — Искам всички сили на разузнаването и армията в региона да бъдат насочени към Медина!

— Слушам, сър — отвърна Грей и стана от стола. И без това искаше час по-скоро да се махне оттук.

61

Капитан Джак се облегна назад и се усмихна. Имаше прекрасен повод. Вече разполагаше с паролата, която му беше необходима за заключителната част от операцията. Пленникът издържа на мъченията неочаквано дълго въпреки безспорните умения на неговите севернокорейски партньори. Разбира се, в крайна сметка те успяха да го пречупят както всички преди него. Капитан Джак прочете арабския текст и се усмихна още по-доволно.

Вдигна слушалката на специалния телефон, регистриран на чуждо име, и проведе разговор на безупречен арабски език с идиоматични изрази. Накрая използва скъпоценната парола, благодарение на която човекът насреща се убеди, че кратката му декларация трябва да стане достояние на международните медии, при това незабавно.

Капитан Джак изключи телефона и щракна запалката си под листчето хартия. Ако Том Хемингуей си мислеше, че е смаял света със своето послание, трябваше да почака, за да чуе какво има да каже старият му приятел.

Министърът на отбраната Джо Декър беше седнал пред писалището на Хамилтън и го гледаше втренчено. Току-що бяха информирани за новото изявление по „Ал Джазира“ и бяха бесни.

— Нямаме друг избор, сър — промърмори Декър. — Просто защото не разполагаме с войски в региона, а дори да беше така, ситуацията бързо може да доведе до втори Ирак.

Държавният секретар Андреа Мейс обърна гръб на прозореца и се приближи до бюрото. Беше висока жена с едър кокал и посивяла коса.

— Предложението на министър Декър директно противоречи на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, сър — отсече тя. — Не можем да направим това.

— Можем! — не отстъпваше Декър.

— Как? — попита Хамилтън.