Клуб „Кемъл“

Това отприщи реакцията на присъстващите, които заговориха един през друг. После вниманието им се насочи към Картър Грей, заел скромно място в ъгъла. Последният развой на събитията безспорно се беше отразил на авторитета му, но той все още всяваше респект.

— Нека изслушаме и останалата част от исканията им — заяви Грей и посочи екрана.

Помещението утихна.

„Преминавам към следващия раздел — обяви говорителят, прочисти гърлото си и стисна листа. — Цивилизовани държави, които налагат своята воля с бомби и куршуми, са терористични държави и нямат право да отказват тази привилегия на други страни. Който вади нож, от нож умира. — Кратка пауза, после говорителят вдигна глава. — А сега преминаваме върху най-необикновената част от тази декларация. Честно казано, в трийсет и две годишната си практика никога не съм чел по-необикновени новини.“

Нова пауза.

— Хайде, изплюй камъчето, да те вземат мътните! — не издържа министър Декър.

Сякаш чул репликата му, говорителят започна да чете.

„След една седмица президентът Бренан ще бъде освободен независимо от изпълнението на исканията, изброени по-горе. Ще бъде жив и здрав, оставен на място, за което незабавно ще уведомим правителството на съответната държава. Но ние молим световната общественост да обърне сериозно внимание на нашите искания, ако иска наистина да постигнем салям. На арабски това означава мир“

— забързано добави говорителят.

Присъстващите в заседателната зала на Белия дом зяпнаха от изненада.

— Какво каза той, по дяволите? — учудено промърмори Хамилтън.

— Каза, че президентът Бренан ще бъде освободен дори в случай, че не изпълним исканията на похитителите — бавно и отчетливо отвърна Грей.

— Глупости! — изрева Декър. — За идиоти ли ни вземат?!

Едва ли смятат, че всички тук са идиоти, помисли си Грей.

— Това вече е прекалено! — гневно добави Декър. — Много искам да знам къде са набирали хората за тази акция!

— На земята живеят повече от един милиард мюсюлмани — презрително го изгледа Грей. — А според оперативната информация, с която разполагаме, стотици хиляди от тях са готови да умрат за своята кауза. Мюсюлманите са ревностни последователи на своята вяра и безпрекословно изпълняват всичко, което се поиска от тях. Нима наистина вярвате, че им е било трудно да намерят двайсетина човека, готови да жертват живота си в конкретната ситуация? Отговорете, моля! — Въздъхна и изостави официалния тон: — Ние водим война срещу тези хора, Джо. Моите уважения, но ако вие наистина не познавате врага, бих казал, че Министерството на отбраната не е мястото, на което можете да разгърнете своите способности!

— Накъде биеш, по дяво… — започна Декър, но Грей вдигна ръка.

— Сега трябва да си зададем един друг въпрос! — остро каза той. — Кой е планирал тази операция? Защото имам сериозни основания да вярвам, че тя не е дело на нито една от терористичните организации, които познаваме. А това означава, че на сцената се е появил нов играч и ние трябва да направим всичко възможно да разберем кой е той.

60

Веднага след смайващите искания на похитителите Картър Грей направи промени в приоритетите си. В архивите на НРЦ нямаше информация за Фарид Шах и той се запита къде другаде да я търси. ФБР разполагаше със своя система за идентификация на пръстови отпечатъци, но Грей беше почти сигурен, че там не фигурират отпечатъците на Шах. Защото едва ли някой би взел името на човек с криминално досие. Въпреки всичко направи справка и предположението му се оказа вярно — в системата нямаше нищо, свързано с това име.

След като получи резултатите, Грей скочи в хеликоптера и пое към Бренан, щата Пенсилвания. Загиналите при атентата бяха в тамошната морга и той искаше да разгледа труповете. Резултатът беше повече от скромен — стори му се, че в лекаря от Мърси Хоспитал различава нещо познато, но това беше всичко. След моргата Грей обиколи площада, автосервиза, болницата и жилищната сграда, от която бяха стреляли снайперистите. Не откри нищо, но през цялото време се удивляваше от начина, по който терористите бяха планирали своята операция. Кой би могъл да организира такова нещо? Кой?