Клуб „Кемъл“

След фаталните пропуски на разузнавателните служби в навечерието на 11 септември и провала на кампанията на ЦРУ срещу оръжията за масово унищожение мнозина американски политици започнаха да се питат не е ли „американското разузнаване“ един оксиморон. Опитите им за реорганизацията му завършиха с неуспех, довеждайки на практика до още по-голямо объркване. Новосъздаденият Национален център за борба с тероризма на пряко подчинение на президента и новата разузнавателна дирекция към ФБР бяха включени в многобройните редици на съществуващите разузнавателни агенции, голяма част от които отказваха да обменят информация една с друга.

Все пак по мнението на Грей разумът надделя и това никому ненужно раздробяване беше ликвидирано, а на негово място се появи един-единствен директор на националното разузнаване със свой персонал, оперативен център и — най-важното — със свой бюджет и реални възможности за контрол над всички останали разузнавателни агенции. По този повод му идваше наум един стар шпионски лаф, който гласеше, че анализаторите могат да те облеят с гореща „политическа“ вода, но агентите под прикритие са в състояние да те вкарат директно в затвора. Затова Грей предпочиташе да носи лична отговорност, включително и за неща, които биха провалили кариерата му.

Влезе в централната сграда, изпълни процедурите по биометрична идентификация и влезе в бързия асансьор, който светкавично го качи на последния етаж.

В малката и добре осветена стая имаше четирима души. Грей седна и си сложи слушалките. Една от стените беше заета от огромен видеоекран, а на масата пред него имаше досие, чието съдържание знаеше наизуст. На корицата беше изписано името Салем ал-Омари.

— Да започваме, защото става късно — каза той.

Осветлението намаля, екранът трепна и оживя. На стол в средата на някакво помещение седеше мъж в синьо затворническо облекло, без белезници. Чертите му бяха ориенталски, а в очите му се четеше предпазливост, примесена с наглост. Прекалена наглост, рече си Грей. Когато се сблъскваше с типове като Ал-Омари, той неволно си спомняше за онзи герой на Достоевски без място в света, чужд на всички, озлобен и отчаян, правещ всичко възможно да даде воля на фанатизма си. Лицето срещу него беше лице на фанатик. На човек, обладан от злото. Такъв като него бе отнел живота на двете му най-близки същества.

Благодарение на сателитната връзка картината и звукът на екрана бяха кристално ясни, въпреки че Ал-Омари се намираше в тайна квартира на хиляди мили разстояние от Вирджиния.

— Господин Ал-Омари — започна на перфектен арабски Грей. — Аз чудесно владея арабски език и смея да твърдя, че го говоря по-добре от вас. В същото време ми е известно, че вие сте живели дълги години в Англия и говорите английски по-добре от арабски. По тази причина настоявам да използваме този език, за да отстраним опасността от неточни интерпретации.

Усмивката на Ал-Омари се стопи и той се изправи на стола си.

Грей му съобщи накратко предложението си. Ал-Омари трябваше да стане американски шпионин и да проникне в редовете на една от най-опасните терористични организации, действащи в района на Близкия изток. Предложение, което той категорично отхвърли. Грей настоя, но Ал-Омари остана непреклонен, подхвърляйки едно иронично „Нямам представа за какво говорите“.

— Според Държавния департамент на САЩ в момента по света действат деветдесет и три терористични организации, повечето от тях в Близкия изток — невъзмутимо поясни Грей. — Вие лично признахте за членството си в три от тях. В допълнение бяхте заловен с фалшиви паспорти, строителните планове на Удроу Уилсън Бридж и взривни материали за бомби. По тази причина или ще работите за нас, или ще имате сериозни неприятности.

Ал-Омари се усмихна и се наведе към камерата.

— Преди време в Йордания ме разпитваха ваши хора от ЦРУ, армията и ФБР, така наречените „тигри“. Вкарваха в килията ми жени по бельо, които ме мажеха с менструалната си кръв, или това, което наричаха „менструална кръв“. Правеха го, за да ме омърсят и да попречат на молитвите ми. Притискаха се в мен, предлагаха ми секс, за да проговоря. Отказах им, а после ме биха… — Облегна се назад и продължи: — Заплашваха ме с изнасилване, от което ще получа СПИН и ще умра. Не можете да ме стреснете. Истинските мюсюлмани не се страхуват от смъртта като вас, християните. Именно този страх е вашата голяма слабост и ще ви доведе до пълно унищожение. Ислямът ще възтържествува. Така пише в Корана. Ислямът ще управлява света.

— Не пише нищо подобно — възрази Грей. — Няма го в нито една от сто и четиринайсетте сури. В пророчествата на Мохамед не се споменава за световно господство.

— Чели сте Хадиса? — попита с недоверие Ал-Омари, имайки предвид житието на пророка Мохамед и първите халифи.