Клуб „Кемъл“

— Да — кимна Грей. — Освен това съм чел Корана на арабски. За съжаление западните учени така и не успяха да направят свестен превод. А вие, господин Ал-Омари, прекрасно знаете, че ислямът е една миролюбива и толерантна религия, въпреки че енергично защитава своите тези. Това е напълно разбираемо на фона на усилията на някои „цивилизовани“ култури, които още от времето на кръстоносните се опитват насила да привлекат мюсюлманите към своята вяра — отначало с меч, а по-късно и с оръдия. Но в свещения Хадис ясно е казано, че дори по време на джихад невинните жени и деца трябва да бъдат щадени.

— Между вас няма невинни — гневно отвърна Ал-Омари. — Ислямът трябва да се бори срещу всички, които го потискат!

— Една пета от населението на земята изповядва исляма. Но огромната част от вашите братя вярват в свободата на словото и печата, разчитат на равноправието пред закона. Над половината от мюсюлманите по света са управлявани от демократично избрани правителства. Аз знам, че вие сте получили образованието си в афганистанско медресе, където изучаването на Корана се ограничава до наизустяване на определени части от него. Затова ви прощавам невежеството по въпросите, които обсъждаме…

Грей пропусна да добави, че обучението на Ал-Омари в афганистанско медресе е включвало и боравенето с автоматично оръжие, и начините за водене на свещена война — факт, който превръщаше този тренировъчен център в нещо като „ислямски Уест Пойнт“.

— Вие мечтаете да се превърнете в шахид — продължи той. — Но не притежавате нито нервите, нито фанатизма на хората, които се самовзривяват. Същевременно нямате и възпитанието и инстинктите на хората, които стават муджахидини.

— Ще видите дали имам куража да умра за исляма!

— Смъртта ви не ми върши работа. Искам да работите за мен.

— Вървете по дяволите!

— Можем да го направим по два начина, лесен и труден — невъзмутимо продължи Грей и погледна часовника си. Беше на крак вече трийсет часа. — Много са пътищата към Джанина…

— Аз ще стигна небето по свой начин! — наведе се към камерата Ал-Омари.

— Но в Англия имате жена и деца — хладно подхвърли Грей.

Арабинът скръсти ръце на гърдите си и презрително отвърна:

— Мръсници като теб ще ни свършат добра работа в другия живот!

— Син и дъщеря — добави Грей, без да дава вид, че е чул забележката. — Ще приема, че съдбата на жените не ви интересува особено, но момчето…

— Синът ми с радост ще умре за…

— Аз нямам намерение да убивам сина ви! — твърдо го прекъсна Грей. — Имам други планове за него. Той наскоро навърши годинка и половина, нали?

По лицето на Ал-Омари пробяга сянка на безпокойство.

— Откъде знаете?

— Предполагам, че ще го възпитате в мюсюлманската вяра…

Ал-Омари не отговори, заковал очи в камерата.

— Ако не приемете да работите за нас, аз ще разделя детето от майка му и ще го дам за осиновяване — хладно добави Грей, помълча малко, след което продължи: — Синът ви ще расте в американско семейство, ще приеме християнската вяра, ще се моли на нашия бог Исус Христос. Дали това ще се случи, или не, зависи само от вас.

Ал-Омари беше толкова смаян, че се надигна от стола и тръгна към камерата. На екрана за миг се появиха две силни ръце, които го върнаха на мястото му.

От устата му излетя поток от несвързани арабски думи. Беше толкова бесен, че охраната се принуди да употреби сила, за да го укроти. В крайна сметка му запушиха устата с лепенка, за да спрат пороя от ругатни и проклятия.

Грей отмести досието му и с леден глас продължи:

— През последните няколко години от ръцете на такива като вас загинаха седем хиляди осемстотин и шестнайсет американски граждани — всички на територията на САЩ. Ако прибавим към тях и онези, които загинаха в чужбина, броят надхвърля десет хиляди. Част от тези жертви са деца, които бяха лишени от шанса да пораснат и да изповядват каквато и да било религия. Давам ви двайсет и четири часа да решите. Моля ви добре да си помислите. Ако работите за нас, семейството ви ще живее свободно и удобно. Но ако откажете… — Кимна на човека до себе си и картината на екрана изчезна.

Предстоеше му да произнесе подобна реч пред още няколко души, които трябваше да разпита тази нощ. Дори най-близките му сътрудници не бяха наясно дали вярва в това, което казва, но никой не смееше да го попита.