Клуб „Кемъл“

Вътрешността на машината се оказа задръстена от кредитни карти, най-малко сто на брой.

Докато щракаше пластмасовите белезници около китките на двойката, Алекс прилежно им прочете правата. По едно време чернокожият се обърна и каза:

— Правим го от сума време без никакви проблеми. Как се сети, по дяволите?

— Над процепа за картите има електронен четец, с чиято помощ копирате ПИН кода на картите. А и банките са прекалено стиснати, за да плащат двойна надница на членове на профсъюза за среднощно обслужване на банкоматите.

Алекс изчака патрулката, която прибра нарушителите, прекоси улицата и се качи в колата си. Дори след този неочакван, но успешен удар той не можеше да мисли за нищо друго, освен за Кейт Адамс, която денем служеше на правосъдието, а вечер бъркаше коктейли. И като капак на всичко изглеждаше страшно близка с якия Том Хемингуей от неназованата суперсекретна служба.

Не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че утрешният ден ще му донесе повече късмет. Но се съмняваше, че подобно нещо може да се случи.

8

Стоун, Милтън, Рубън и Кейлъб крачеха по главната алея на остров Теодор Рузвелт — 90-акровият мемоарист на бившия президент, наричан с обич Дивия ездач. Не след дълго стигнаха до площадка, на която се издигаше огромната статуя на Теди Рузвелт с вдигната дясна ръка — сякаш и днес, деветдесет години след смъртта си, имаше намерението да даде нова клетва за вярност към родината. Районът беше покрит с каменна настилка, два извити моста от дялан камък прехвърляха изкуствените канали, а от двете страни на паметника бликаха пенливи фонтани.

Оливър Стоун седна на постамента и кръстоса крака, а останалите се настаниха около него. Той беше запален почитател на Рузвелт и именно по тази причина бяха тук, въпреки че след залез слънце достъпът на посетители беше забранен.

— Откривам редовното заседание на клуб „Кемъл“ — обяви с официален тон Стоун. — Поради липсата на дневен ред предлагам да обсъдим наблюденията си от предишното заседание насам и да определим следващите задачи. Приемате ли предложението?

— Аз да — механично отвърна Рубън.

— Който е „за“, нека го обяви гласно.

Потвърждението дойде под формата на различни по тембър одобрителни звуци и Стоун отвори тетрадката, която извади от раницата си. Рубън измъкна някакво смачкано листче от джоба на панталона, а Милтън включи модерния си лаптоп и старателно изтри пръсти с някакъв анти-бактериален крем от миниатюрно шишенце. Стоун щракна фенерчето си и двамата с Кейлъб използваха светлината му, за да прочетат записките си, докато Рубън се задоволи с пламъчето на запалката.

— Тази вечер Бренан излезе късно, в компанията на Картър Грей — обяви Стоун.

— Двамата са като сиамски близнаци! — гневно подхвърли Рубън.

— По-скоро като Боб Хоуп и Бинт Кросби — поправи го Кейлъб и свали бомбето си.

— Бих казал, че повече приличат на Ленин и Троцки — сбърчи чело Рубън и притисна слепоочията си с длани.

— Това означава, че нямаш доверие в Грей, така ли? — засече го Стоун.

— Как да имаш доверие в задник, който обича да го наричат цар? — вдигна вежди Рубън. — А по отношение на Бренан мога да кажа, че извади голям късмет с терористите. Ако не бяха те, отдавна вече да се е наредил на опашката за безработни!

— Май пак сме чели вестниците, а? — каза Стоун.

— Използвам вестниците да се посмея, като всеки друг.

— Джеймс Бренан е опитен политик с първокласен ум — стана сериозен Стоун. — Умее да печели доверието на хората. Но в душата му властват демони. Истинските му планове са дълбоко скрити от обществеността.

— Май имаш предвид Картър Грей, а не президента внимателно го погледна Рубън.

— Аз съм събрал факти за няколко конспирации от глобален мащаб, за които медиите мълчат — намеси се Милтън.

— А пък аз лично съм регистрирал три случая, при които сегашният председател на Камарата е изневерил на прелестната си съпруга — промърмори Рубън и сведе очи към записките си.

— Лично ли? — недоверчиво го изгледа Кейлъб.

— Двама мои близки познати с добри контакти в тези среди ме държат в течение. Ясно е, че въпреки проблемите на предшествениците си в това отношение нашият уважаван конгресмен продължава да си пъха инструмента където не му е мястото. — Рубън размаха бележките си. — Тук е регистрирано всичко!

— Какви близки познати? — настоя Кейлъб.

— Високопоставени източници, които желаят да останат анонимни, по дяволите! — ядосано отвърна Рубън и натика хартиите обратно в джоба си.

— Нека ви запозная с моите теории — нетърпеливо се намеси Милтън, след което цели двайсет минути говори за тайните контакти между Северна Корея и Великобритания, по въпросите на световния тероризъм, а също така и за възможната атака срещу еврото и йената от страна на йеменска бизнес клика, финансирана от член на саудитското кралско семейство.

— По мое мнение тези факти свидетелстват за приближаването на отдавна очаквания апокалипсис от световен мащаб — заключи той.

Останалите членове на клуба „Кемъл“ бяха съкрушени, както обикновено ставаше след филипиките на Милтън.