Клубът на мъртвите

— Счупих му врата и го напъхах в гардероба — гордо отвърна Буба. — Нямаше време да нося тялото, където и да било, но реших, че вие с мистър Ерик ще измислите как да постъпите с него.

Извърнах поглед встрани. Всичко бе толкова просто. Толкова очевидно. За да разреша загадката, трябваше просто да задам правилния въпрос на правилния човек.

Защо не се бяхме сетили за това? Не можеш да дадеш заповед на Буба и да очакваш от него да я нагоди според ситуацията. По всяка вероятност Буба беше спасил живота ми, тъй като моята спалня се намираше най-близо до входната врата и върколакът би влязъл първо там. Онази вечер си легнах толкова изморена, че сигурно нямаше да се събудя изобщо.

Въпросителният поглед на Пам се местеше наляво-надясно между мен и Буба. Дадох й знак с ръка, че по-късно ще й обясня всичко, и усмихнато уверих Буба, че е постъпил правилно.

— Ерик ще бъде много доволен от теб — казах. Нямах търпение да съобщя новината на Алсид.

Лицето на Буба се озари от щастие. Усмихна се накриво, както само той умееше.

— Радвам се да го чуя — каза. — Случайно да ти се намира кръв? Пресъхнал съм от жажда.

— Разбира се — отвърнах.

Пам бе проявила завидна съобразителност и вече отваряше бутилката. Буба обърна голяма глътка.

— Котешката е доста по-добра — отбеляза Буба. — Ама и тая си я бива. Благодаря ти… много ти благодаря.

15

Каква уютна вечер се очертаваше само — почитаемата аз и четирима вампири, след като Бил и Ерик пристигнаха поотделно, но почти едновременно. Само аз и моите приятелчета на другарско събиране вкъщи.

Бил настоя да сплете косата ми — колкото да се изтъкне, че познава и къщата ми, и навиците ми — и наперено влезе в банята, за да донесе кутията ми е финтифлюшки за коса. После ме настани на отоманката пред себе си и започна да ме реше. Тази процедура винаги ми е действала много успокояващо. Веднага се потопих в спомените си за една друга наша вечер, с подобно начало и великолепен финал. Не се и съмнявах, че Бил правеше всичко възможно да измъкне от миналото точно тези спомени.

Ерик наблюдаваше това е вид на човек, който си води записки, а Пам се подсмихваше подигравателно. Изобщо не можех да проумея защо всички те трябваше да са тук по едно и също време и не си ли бяха омръзнали до болка — както и аз на тях, — та не си тръгваха. След няколко минути, прекарани сред тази прилично голяма навалица, вече копнеех да остана отново сама. Как съм могла изобщо да си помисля, че съм самотна?

Буба си тръгна сравнително бързо, нетърпелив да отиде на лов. Не исках да знам подробности. Когато излезе, вече спокойно можех да разкажа на другите вампири цялата история за Джери Фалкън.

Ерик не изглеждаше особено разтревожен, че инструкциите му към Буба са довели до смъртта на Джери Фалкън, а аз отдавна бях признала пред себе си, че не мога да пророня и една сълза за него. Ако трябваше да избирам между него и мен, избирах себе си с чиста съвест. Бил прояви безразличие към съдбата на Джери, а Пам намираше историята за много забавна.

— Да те последва до Джаксън, когато инструкциите са били дадени само за тук и само за една нощ… и да продължи да ги изпълнява докрай, независимо от обстоятелствата! Не е много вампирско, признавам, но Буба определено е добър войник, не може да му се отрече!

— Щеше да е още по-добре, ако беше казал на Суки какво е направил и защо — отбеляза Ерик.

— Ами… да, можеше да остави бележка — саркастично добавих аз. — Или някакъв знак, какъвто и да било. А не да отворя гардероба и насреща ми да се оцъкли труп.

Пам щеше да се задави от смях. Явно умеех да провокирам чувството й за хумор. Браво на мен!

— Просто си представям изражението на лицето ти — кискаше се тя. — И двамата с върколака е трябвало да се отървете от тялото! Ще падна от смях!

— Жалко, че не знаех всичко това днес, когато Алсид беше тук — лежах със затворени очи и се наслаждавах на блаженството от съприкосновението на гребена с косите ми. Изведнъж се възцари мълчание — балсам за ушите ми. Най-после и аз да изпитам някакво удоволствие.

— Алсид Ерво е идвал тук? — попита Ерик.

— Да, донесе багажа ми. Видя как съм пребита и остана известно време, за да ми помогне с някои дреболии.

Когато отворих очи — защото Бил вече не ме решеше, — срещнах погледа на Пам. Тя ми намигна. Аз й се усмихнах.

— Разопаковах ти багажа, Суки — любезно каза тя. — Откъде си се сдобила с онази кадифена наметка?

Стиснах устни. Хм.

— Ами… шалът, който си носех, пострада първата вечер в клуба на… в „Жозефина“. Алсид бе така добър да ми купи нов. Получих го като изненадващ коледен подарък… Алсид каза, че се е почувствал виновен — изобщо не си спомнях кога съм го взела от предната седалка на колата и съм го качила в апартамента. Но бях много доволна от постъпката си.

— Има великолепен вкус като за върколак — призна Пам. — Ако взема назаем червената ти рокля, ще ми дадеш ли и шала?

Не знаех, че двете е Пам вече си разменяхме дрехи. Тази палавница определено кроеше нещо.

— Разбира се — отвърнах.

Малко след това Пам обяви, че си тръгва.