Книгата на живота

— И наричаш себе си вампир — сгълча Фернандо Галоуглас. — Накаран да пие от um pequeno dragao*

* Някакво си драконче (порт.). — Б. пр.

— Ти пробвай да усмириш Кора, щом си въобразяваш, че е толкова лесно. — Галоуглас извади цигара от пакета и я пъхна в устата си. — Можем пък да гласуваме какво да правим с нея.

— Да гласуваме ли? — невярващо повтори Матю. — Откога се гласува в тази фамилия?

— Откакто Маркъс пое Рицарите на Лазар — отвърна Галоуглас, вадейки сребърна запалка от джоба си. — Давим се в демокрация от деня, в който замина.

Фернандо го изгледа многозначително.

— Какво? — изсумтя Галоуглас, докато вдигаше капачето на запалката.

— Това е свято място, Галоуглас. И знаеш мнението на Маркъс за пушенето, когато в дома има топлокръвни — укори го Фернандо.

— Можеш да си представиш и моите мисли по въпроса, предвид бременната ми съпруга горе. — Матю дръпна цигарата от устните на Галоуглас.

— Тази фамилия беше по-забавна, когато медиците бяха по-малко — мрачно се оплака Галоуглас. — Помня златните стари времена, когато просто си зашивахме раните от битките и изобщо не ни пукаше за нивата на желязото в кръвта и за витамин D.

— О, да. — Фернандо вдигна ръка, показвайки един неравен белег. — Онези дни бяха наистина славни. И уменията ти с иглата бяха легендарни.

— Станах по-добър — защити се Галоуглас. — Е, не бих могъл да се сравнявам с Матю или Маркъс, разбира се. Но не всички можем да си позволим да учим в университет.

— Не и докато Филип беше глава на фамилията — промърмори Фернандо. — Той предпочиташе децата и внуците му да въртят мечове вместо идеи. Това ви правеше много по-податливи.

В забележката му имаше зрънце истина и океан от болка зад него.

— Трябва да се връщам при Даяна. — Матю се олюля и се подпря за момент на рамото на Фернандо, преди да се обърне към изхода.

— Чакането няма да направи по-лесно признанието за кръвожадността пред Маркъс и Хамиш, приятелю — предупреди го Фернандо.

— Мислех си, че след всички тези години тайната ми е в безопасност — посочи Матю.

— Тайните, подобно на мъртвите, невинаги си остават погребани — тъжно рече Фернандо. — Кажи им. Колкото се може по-скоро.

Матю се върна в кулата си по-възбуден, отколкото я беше напуснал.

Изабо се намръщи, когато го видя.

— Благодаря, че наглеждаше Даяна, maman — каза той и я целуна по бузата.

— А ти, синко? — Изабо сложи длан на бузата му и затърси признаци за кръвожадност, точно като Фернандо. — Може би трябва да наглеждам и теб?

— Добре съм. Наистина — увери я Матю.

— Разбира се — отвърна Изабо. Този отговор означаваше много неща в личния речник на майка му, но никога, че е съгласна с теб. — Ще бъда в стаята си, ако ти потрябвам.

Когато тихите й стъпки заглъхнаха, Матю отвори широко прозореца и придърпа стола си до него. Вдиша дълбоко силните летни ухания на мухоловка и последните карамфили. Равномерното дишане на Даяна горе се смесваше с другите нощни песни, които можеха да чуят единствено вампирите — тракането на рогата на биещите се за женски бръмбари рогачи, хриптенето на тичащите по бойниците сънливци, пронизителните писъци на мъртвешките глави, драскането на златките по дърветата. Съдейки по сумтенето и подсмърчането от градината, Галоуглас беше постигнал по-големи успехи в улавянето на някакъв глиган, ровещ зеленчуците на Март, отколкото в гоненето на Кора.

Обикновено Матю се наслаждаваше на този тих час между полунощ и зазоряване, когато совите бяха замлъкнали и дори най-прилежните ранобудници още не бяха отметнали завивките си. Ала тази нощ дори познатите миризми и звуци на дома не можеха да направят магията си.

Само едно нещо можеше.

Матю изкачи стъпалата до най-горния етаж на кулата. Погледна към спящата Даяна. Приглади косата й и се усмихна, когато съпругата му инстинктивно притисна глава в очакващата му длан. Колкото и да изглеждаше невъзможно, те си пасваха — вампир и вещица, мъж и жена, съпруг и съпруга. Стегнатият юмрук около сърцето му се отпусна с няколко безценни милиметра.

Матю тихомълком се освободи от дрехите си и се пъхна в леглото. Чаршафите се бяха увили около краката на Даяна и той ги освободи и зави и двамата. Намести коленете си под коленете на Даяна и придърпа бедрата й към своите. Вдъхна дълбоко нежния й, приятен аромат — мед, лайка и върбов сок — и леко целуна ярката й коса.

Само след няколко вдишвания сърцето му се успокои и тревогата му изчезна — Даяна му осигуряваше покоя, който му убягваше. Тук, в обятията си, той имаше всичко, което бе искал някога. Жена. Деца. Собствено семейство. Остави силното чувство за правота, което винаги бе чувствал в присъствието на Даяна, да проникне дълбоко в душата му.

— Матю? — сънено промърмори Даяна.

— Тук съм — прошепна той в ухото й и я притисна още повече към себе си. — Заспивай. Слънцето още не е изгряло.

Вместо това Даяна се обърна към него и зарови лице във врата му.