Книгата на живота

Тези тъмни деяния излагат семейството на прекалено голяма опасност. Не можем да позволим на Жербер да омайва Бенджамин със силата, която имат вещиците, както го прави. Синът на Матю трябва да бъде държан далеч от Ержебет Батори, за да не бъде открита тайната на партньорката ви. И не бива да допускаме вещиците да продължат да издирват Книгата на живота. Вие знаете как най-добре да постигнете тези цели, дали като се погрижите лично за тях, или като призовете братството.

Оставам ваш смирен слуга и се уповавам на Бог с надеждата, че Той ще се погрижи за нас, за да можем да поговорим по тези въпроси повече, отколкото позволяват настоящите обстоятелства.

Ваш любящ син Годфроа

От Конфрери, Париж, на 20 декември 1591 година.

Матю сгъна внимателно писмото.

Най-сетне имаше някаква идея накъде да се насочи. Трябваше да иде в Централна Европа и да издири лично Бенджамин.

Но първо трябваше да съобщи на Даяна какво е научил. Беше й спестявал новините за Бенджамин колкото се може по-дълго.

Първата Коледа за бебетата бе изпълнена с обич и приповдигнато настроение, за което би мечтал всеки. Празникът бе така оживен с присъствието на осем вампири, две вещици, един кандидат-вампир и три кучета.

Матю се перчеше с десетината си бели косми, които се бяха появили с помощта на коледното ми заклинание, и радостно обясни, че всяка година ще му добавям още. Аз си бях пожелала тостер за шест филии и го получих, наред с прекрасна антикварна писалка, инкрустирана със сребро и седеф. Изабо разкритикува подаръците като недостатъчно романтични за двойка, която се е оженила така скоро, но аз не се нуждаех от още бижута и не проявявах интерес към пътешествия и дрехи. Тостерът ми допадаше идеално.

Фийби бе подбудила цялата фамилия да помисли за ръчно направени или втора ръка подаръци, което ни се стори разумно и практично. Джак парадираше с пуловера, който му бе изплела Март, както и с ръкавелите от баба си, които навремето са принадлежали на Филип. Фийби носеше обеци с блестящи изумруди, за които предположих, че са от Маркъс, докато тя не се изчерви ужасно и обясни, че Маркъс й е дал нещо ръчно направено, което тя е оставила в Сет-Тур. Предвид изчервяването реших да не задълбавам с въпросите. Сара и Изабо останаха очаровани от фотоалбумите, които им подарихме и които документираха първия месец от живота на близнаците.

Тогава пристигнаха понитата.

— Филип и Ребека трябва да яздят, разбира се — подчерта Изабо, сякаш това се подразбираше. Под нейно ръководство конярят Жорж свали двете малки кончета от ремаркето. — Така ще свикнат с конете още преди да са седнали в седлото.

Подозирах, че двете с нея имаме различни идеи относно това колко скоро ще настъпи този благословен ден.

— Породата им е пасо фино — продължи Изабо. — Реших, че андалуски като вашите ще бъдат трудни за начинаещи. Фийби твърди, че трябва да даваме втора ръка подаръци, но никога не съм била робиня на принципите.

Жорж свали и трети кон от ремаркето — Ракаса.

— Даяна искаше пони, откакто проговори. Сега най-сетне го получи — рече Сара. Когато Ракаса реши да проучи джобовете й за нещо интересно като ябълки или ментови бонбони, Сара отскочи назад. — Конете имат големи зъби, нали?

— Може би Даяна ще има повече успех от мен и ще я научи на добри маниери — подхвърли Изабо.

— Дай на мен — каза Джак и взе поводите. Ракаса го последва кротко като агънце.

— Мислех си, че си градско момче — извика Сара след него.

— Първата ми работа... така де, първата ми честна работа беше да се грижа за конете на джентълмените в „Кардиналската шапка“ — обясни Джак. — Бабо Сара, забравяш, че навремето градовете бяха пълни с коне. Както и с прасета. И лай...

— Където има добитък, има го и това — вметна Маркъс, преди Джак да успее да довърши. Младият пасо фино, който държеше той, доказа думите му на практика. — Ще се погрижиш ли за другия, скъпа?

Фийби кимна, без изобщо да се притесни от подопечното й конче. Двамата с Маркъс последваха Джак към конюшнята.

— Росита, малката кобилка, се беше утвърдила като водач на стадото — каза Изабо. — Щях да докарам и Балтазар, но тъй като Росита започва да проявява чувствената си страна, реших да го оставя в Сет-Тур. Засега. — Изобщо не можех да си представя, че огромният жребец на Матю би се опитал да осъществи любовните си намерения с малка кобилка като Росита.