Книгата на живота

За моя изненада Матю кимна. Щеше да ми позволи да му помогна.

— Ще се справиш ли сам? — Не исках да се суетя около него, но трябваше да зная. Матю вече беше преживял тежко една раздяла. Той кимна.

— Какво ще правим с децата?

— Трябва да останат тук, със Сара и Изабо и с достатъчно от млякото и кръвта ми, за да се хранят, докато се върна. Ще взема Фернандо с мен и никой друг. Ако някой ни наблюдава и докладва на Бенджамин, трябва да положим всички усилия да изглежда, че всичко е нормално.

— Някой определено ни наблюдава. Няма място за съмнение. — Матю прокара пръсти през косата си. — Единственият въпрос е дали въпросният някой работи за Бенджамин или за Жербер. Ролята на онзи лукав кучи син може да е по-голяма, отколкото си мислим.

— Ако той и синът ти са били в съюз през цялото време, кой знае колко неща са научили — отбелязах.

— В такъв случай единствената ни надежда е да се сдобием с информация, с която те все още не разполагат. Вземи книгата. Донеси я тук и опитай да я поправиш, като върнеш махнатите от Кели листа — каза Матю. — Междувременно аз ще открия Бенджамин и ще направя онова, което трябваше да бъде направено много отдавна.

— Кога тръгваш? — попитах.

— Утре. След като ти заминеш, за да съм сигурен, че не те следят — отговори той, докато ставаше.

Гледах мълчаливо как частите от Матю, които познавах и обичах — поетът и ученият, воинът и шпионинът, ренесансовият принц и бащата — избледняват, докато не остана само най-тъмната, най-страховитата част от него. Сега той бе единствено убиец.

Матю ме хвана за раменете и изчака да го погледна в очите.

— Пази се.

Думите му бяха изпълнени със съпричастност и усетих силата им. Той докосна лицето ми и се взря внимателно в него, сякаш се опитваше да го запомни завинаги.

— Бях съвсем сериозен, когато казах онова нещо на Коледа. Фамилията ще оцелее, ако аз не се върна. Има и други, които могат да станат нейни глави. Но ти си сърцето й.

Отворих уста да възразя, а той сложи пръсти на устните ми, за да ме накара да замълча.

— Няма смисъл да спориш с мен. Знам го от опит — рече. — Преди теб бях само прах и сенки. Ти ме събуди за живот. И аз не мога да оцелея без теб.

Слънце в Козирог

Десетият дом на зодиака, е Козирог.

Той символизира майките, бабите

и предците от женски пол.

Това е знакът на възкресението и прераждането.

През този месец посей семена за бъдещето.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 9

34.

Андрю Хабърд и Линда Кросби ни очакваха в Старата ложа. Въпреки усилията ми да убедя леля си да остане в Ле Ревенанс, тя настоя да дойде с Фернандо и мен.

— Няма да правиш това сама, Даяна — заяви Сара с тон, който не търпеше никакви възражения. — Не ми пука, че си тъкачка и че имаш Кора за помощник. За магия от такъв мащаб трябват три вещици. И не каквито и да е вещици. Нужни са ти заклинатели.

Линда Кросби се появи с официалния лондонски гримоар — стар том, който миришеше мрачно на беладона и самакитка. Разменихме си поздрави, докато Фернандо разказваше на Андрю как я карат Джак и Лоберо.

— Сигурна ли си, че искаш да се въвлечеш в това? — попитах Линда.

— Абсолютно. Лондонският сбор не се е въвличал в нищо наполовина така вълнуващо, откакто бяхме призовани да помогнем за осуетяването на кражбата на кралските бижута през хиляда деветстотин седемдесет и първа. — Линда потри ръце, предвкусвайки приключението.

Благодарение на контактите си в лондонския подземен свят на гробокопачи, каналджии и водопроводчици Андрю се беше сдобил с подробни планове на плетеницата от тунели и рафтове, образуващи хранилището на Бодлианската библиотека. Той ги разстла на дългата маса в голямата зала.

— Заради коледната ваканция в момента в библиотеката няма студенти и служители — поде Андрю. — Навсякъде обаче има строители. — Той посочи плановете. — Преправят старото подземно хранилище в работно място за читатели.

— Първо преместиха редките книги в „Радклиф“, а сега пък това. — Вгледах се в плановете. — Кога свършва работният ден на екипите?

— Не свършва — отговори Андрю. — Работят денонощно на смени, за да сведат до минимум прекъсванията по време на семестъра.

— Ами ако идем в читалнята и направим поръчка, сякаш е обикновен работен ден за библиотеката? — предложи Линда. — Нали се сещате, попълваме заявката, пъхаме я в пневматичната тръба и стискаме палци. Можем да застанем при конвейера и да я чакаме. Може пък библиотеката да знае как да изпълни поръчка дори и без персонал. — Линда подсмръкна, когато видя колко бях изумена от познанията й за Бодлианската библиотека. — Учих в „Сейнт Хилда“, момичето ми.

— Системата от пневматични тръби е била изключена миналия юли. Конвейерът пък бил демонтиран този август. — Андрю вдигна ръце. — Не убивайте пратеника, дами. Не съм библиотекар от Бодлианската библиотека.