Кобра

— Обърнете внимание и на още един факт — продължи Джони в последвалата тишина. — Командорът на кораба, който ни освободи, очевидно е имал необходимите пълномощия да взима подобни решения, стига да се намерят достатъчно причини, за да го стори. Сега си спомням, че когато ме заловиха по време на войната, офицерът ме остави жив, въпреки изричната заповед всички пленени кобри да се разстрелват на място. Джейми, мисля че съм ти разказвал тази история.

Младият Моро вдигна глава.

— Да, спомням си… но не разбирам къде е обяснението. Говориш за някаква федерация от иначе автономни полуфеодални княжества, наречени демесни, но ако някой опита да организира всичко това под единно военно командване, резултатът най-вероятно ще е пълен хаос.

Джони вдигна рамене.

— Аз също не го разбирам напълно — призна той. — Според командора, съществувала строга йерархия, основана на взаимно уважение и подчинение в зависимост от личните постижения на всеки един от тях. Той твърдеше, че системата функционирала гладко, без никакви сътресения, но на мен всичко това продължава да ми звучи като магия.

— Добре де — надигна се Д’арл. — Да приемем за миг, че е истина. Тогава какво?

Джони се извърна към него.

— Тогава, за да се избегне войната, ще е необходимо единствено да бъде премахнат онзи фактор, който принуждава демесните да се обединят. В случая, това е Коридорът.

— Изключено — произнесе с нетърпящ възражение тон Д’арл. — Последното решение на Комитета е да запазим Коридора на всяка цена — дори ако трябва да воюваме с трофтите.

— Всяко решение е предпоследно — възрази Джони. — Всъщност, целта на това решение е била да се предпази Авентини от евентуална атака. Хубаво, но сега вече разполагаме с далеч по-добра възможност да оцелеем, при това без вашата подкрепа и ако цената, която трябва да заплатим, е загубата на връзка с вас, ние сме съгласни да го сторим.

— Съгласни сте, значи — рече Д’арл. — И какво ще стане, когато вашите машини и електроника започнат да се развалят? Авентини не разполага с достатъчни промишлени ресурси, за да ги поддържа.

— Не, но трофтите ги имат. Бихме могли да търгуваме с тях, също както правите и вие.

— Нашият търговски обмен беше почти незначителен, главно с разузнавателна цел…

— О, стига — прекъсна го Джони. — И двамата знаем за какво говоря. Всички ваши транспортни кораби за Авентини са спирали съвсем редовно на техните станции. В противен случай защо щяха толкова дълго да мълчат засегнатите демесни? Те са получавали стоки и информация, които иначе е трябвало да купуват — с доста голяма надценка, от своите съюзници по границата.

Д’арл го погледна с кисело изражение.

— Така е, от години се опитваме да сложим край на тази нелегална търговия.

Джони разпери ръце.

— Каква по-подходяща възможност?

Д’арл въздъхна.

— Губернаторе, вие все още не разбирате напълно политическите затруднения, пред които сме изправени. Комитетът е приел определена позиция, не можем да се откажем от нея без належаща причина.

— Ами измислете някаква — отвърна Джони, загубил търпение. — Вие сте професионален политик — можете доста умело да смесвате лъжата и истината, за да получите търсения резултат. — Лицето на Д’арл потъмня, но Джони не му обърна внимание. — Авентини не желае война, трофтите също, не я искат и вашите хора. Не мога да разбера, толкова ли е кръвожаден този ваш Комитет, че никой не е в състояние да го разубеди?

— Джони! — извика Джейми.

— Няма нищо, Моро, ще се справя — успокои го Д’арл. — Губернаторе, утре ще запозная Комитета с препоръките ви. Това е всичко, което мога да сторя за вас.

— И какво ще промени това? Там всички са на вашето мнение.

— Готов съм да защитавам всяка добре подплатена политически причина за затваряне на Коридора — продължи Д’арл. — Но трябва първо да ми я намерите.

— Искате солидна политическа причина? Добре, ще я имате още сега. — Джони се изправи и продължи, като се мъчеше да преглътне надигащия се в него гняв. — Какво според вас, ще предприеме Комитетът, ако някой официален представител на Авентини застреля един от неговите членове?

— Джони! — този път Джейми Моро скочи на крака.

— Сядай, Джейми. — Джони не откъсваше очи от Д’арл. — Слушам ви, комисарю. Ще последват икономически санкции за колониите или по същество — затваряне на Коридора, нали?

— Нещо такова — призна неохотно Д’арл. — Но вие едва ли бихте ме застреляли хладнокръвно само заради това.

— Не бих ли? „Полза за мнозинството, дори за сметка на някои дребни загуби“ — не помните ли? Какво значение, че аз или вие ще бъдем пожертвани? Що се отнася до мен, знаете, че имам и лични причини — заради всичко, което направихте със стотици авентински момчета. Това е напълно достатъчно, за да ви убия. Назад, Джейми.