Кобра

Но брат му не обърна внимание на заповедта. Той пресече кабинета, свел глава и застана между двамата. Известно време братята се измерваха с поглед. После Джони протегна ръце и без никакво усилие вдигна брат си във въздуха, завъртя се и го премести встрани. Краткият изблик на гняв беше утихнал, оставяйки само непоколебимо убеждение и хладната увереност, че след като е стигнал дотук, връщане назад няма.

— Съветвам ви, комисарю, да вдигнете видеофона и да се свържете последователно с всички членове на Комитета. Умолявайте, настоявайте, припомняйте ако щете услугите, които сте правили, но решението за затварянето на Коридора трябва да бъде прието.

Д’арл не помръдна.

— Под заплахата да бъда убит? Не. Няма да го сторя и заради несправедливото ви отношение към създаването на нов учебен център за кобри на Авентини.

Джони преглътна болезнено, готов да отвърне… и изведнъж разбра.

— Вие не знаете, нали? — попита той, по-скоро огорчен, отколкото ядосан. — Не се ли е случило още с вашите кобри?

— Какво да зная?

Джони бръкна в джоба, извади двата флакона с лекарства и ги пусна в шепата на Д’арл. Комисарят погледна намръщено препаратите, обърна се и изписа имената им в компютъра. Миг по-късно получи отговора, обърна се и погледна Джони в лицето.

— Анемия и артрит — прошепна невярващо той.

— Да — кимна Джони, озадачен от реакцията му. — На колониите почти всички кобри от първото поколение вече си изпатиха в резултат от имплантираните сервоусилватели и керамични пластини. Последните изследвания говорят и за засягане на имунната система. Лекарите ми дават не повече от десет-дванадесет години живот. Това е истинското наследство, останало на Авентини от вашия проект кобра.

Д’арл загледа флаконите в ръката си.

— Тук също имаме подобни случаи, губернаторе. От няколко години започнаха да пристигат съобщения за хронически заболявания при бившите кобри. Все още недостатъчно, за да се направят статистически изводи… лично аз се надявах да е някаква грешка. — Той погледна към втрещеното лице на Джейми. — Прехвърлях докладите на Алверес, Моро — не виждах смисъл да те безпокоя, заради здравето на брат ти.

Джейми дишаше тежко.

— Комисарю… ако това, което Джони каза, е вярно, ако е вярно, че сте подкрепяли тайната търговия с трофтите, само за да държите Коридора отворен, в такъв случай създаването на учебен център на Авентини наистина е било излишно или поне преждевременно.

— Сега вече имаме нужда от тези кобри.

— Не — поклати глава Джони. — Ние ще продължим търговията с трофтите, а след като затворим Коридора, заплахата от война ще отпадне. Те няма да ни нападнат, а можете да сте сигурни, че и ние не ще ги провокираме. Що се отнася до вас, комисарю, правете си сметка — ако войната избухне, не разчитайте значителна част от силите на противника да бъдат блокирани край Авентини.

— Искам да кажа, сър… — поде Джейми, но Д’арл го спря с жест.

— Предавам се, Моро — произнесе уморено той. — Никога не съм казвал, че не желая да ви помагам, а само, че се нуждая от подходяща причина. Сега вече я имам. Извинете ме.

Той се изправи, заобиколи Джони и спря пред едно малко бюро в ъгъла.

— Диспечер — произнесе той, като включи видеофона. — Говори комисар Д’арл. Незабавно пригответе звездолет номер едно за излитане, под командването на Джейми Моро. Списъкът на пътниците и товарът ще бъде уточнен от него. Направление: Адирондак… Благодаря ви.

Той изключи връзката, обърна се и огледа братята.

— Връщам се в Купола, за да дам ход на нещата. Губернаторе, вие и брат ви ще подготвите списък на последните неща, които Доминионът ще изпрати на Външните колонии. Можете да стартирате веднага, щом сте готови, ще се свържа с вас на Адирондак. — Той тръгна към вратата.

— Комисарю… — повика го Джони. — Благодаря ви.

Д’арл се обърна и Джони забеляза изненадан, че на устните му трепка иронична усмивка.

— Ще спра войната, губернаторе. Но запазете благодарностите си, преди да научите как ще го сторя. — Той излезе от стаята и вратата се затвори безшумно зад него.

Джони никога повече не го видя.

Тук пътищата им се разделяха и двамата го знаеха. Известно време, кратък миг, който им се стори вечност, те останаха край опустялата рампа на „Менсаана“, загледани един в друг. Пръв наруши мълчанието Джони.

— В новините тази сутрин официалният говорител на Авентини изглеждаше доста разгневен от начина, по който Куполът се отнася с Външните колонии.

Джейми кимна.

— И по-лошо ще стане. Докато приключим с работата тук, нищо чудно дипломатическите отношения да бъдат прекъснати напълно — като отговор на Комитета срещу непристойното поведение на колонията.

— С други думи, историята ще хвърли вината изцяло върху Авентини.

Джейми въздъхна.

— Това е единственият начин — единственият политически начин — Комитетът да се измъкне от положението, без да губи своето достойнство. Съжалявам.

Джони погледна към града и го сравни със спомените си от някогашния, почти напълно разрушен Адирондак.

— Няма значение — каза той. — Ще го преживеем, щом е единственият начин да оцелеем.