Кобра

„Асгард, Главен щаб на Обединеното командване на Доминиона:

Току-що военен говорител обяви, че целият наличен запас от кобри до края на месеца ще бъде призован на действителна служба. Вероятната причина за това е струпването на подсилени минтистийски военни части недалеч от Андромеда. Очаква се в най-скоро време да бъдат попълнени военновременните щатове на Звездните сили и редовната армия.“

— Не мога да повярвам — поклати глава Фрейзър. — Все си мислех, че миналия път сме им дали хубав урок.

Стилман не отговори.

Ванис Д’арл връхлетя в кабинета на Стилман с важния вид на човек, чиято работа не търпи отлагане. Той кимна небрежно на двамата служители, които вече го очакваха и без покана се настани в едно от креслата.

— Надявам се, че въпросът наистина е толкова важен, колкото твърдяхте в съобщението си — каза той на Стилман. — Отложих много важна среща, за да прескоча до Хърайзън. Слушам ви.

Стилман кимна, очевидно без да е впечатлен от заплашителния увод и посочи човека, седнал до него.

— Позволете да ви представя Джейми Моро, брат на сержанта от специалните части „кобра“ Джони Моро. Двамата с него обсъдихме внимателно наскоро обявеното събиране на запаса, във връзка с така наречената заплаха от минтистийска инвазия.

— „Така наречената“? — повтори тихо Д’арл, но в гласа му се долавяше известно раздразнение.

Стилман се поколеба, осъзнавайки едва сега какви неприятности може да му донесе този разговор.

— Да, така наречената. Ние знаем, че това е само предлог, за да върнете всички кобри в армията и по този начин да решите проблемите с тях.

Д’арл хвърли любопитен поглед на Джейми, сякаш едва сега го беше забелязал.

— Загрижен си за брат си, момче, и това е съвсем естествено. Но предположенията ти са напълно безпочвени, дори, бих казал, вредни. Доминионът се придържа към отбранителна военна доктрина. Да предположим, че си прав — какво ще спечелим с подобно действие?

— Тъкмо за това става дума — отвърна Джейми. — Нищо няма да спечелите, нито пък ще решите проблема. Само ще го отложите за известно време.

— От друга страна — продължи Д’арл, — кобрите очевидно не се чувстват добре в цивилния живот. И ще посрещнат с радост подобна възможност.

Джейми поклати глава, без да откъсва очи от Д’арл.

— Не мисля така. Добре знаете, че не можете да ги държите вечно в казармите. Все някога ще трябва да ги пуснете и да се надявате, че нещата ще се уредят от само себе си…

— Какво искаш да кажеш с това? — попита с привидно безразличие Д’арл.

— Мисля, че знаете. — За миг Джейми изгуби контрол и на лицето му се изписа вълнението, което се опитваше да прикрие. — Не разбирате ли, че няма да стане? Не можете да избиете всички кобри, независимо в колко войни възнамерявате да ги хвърлите, защото армията ще подготвя нови и нови със същата скорост, с която вие ги погубвате. Те са твърде изгодни за всякакви задачи, за да се откажат от тях.

Д’арл премести поглед към Стилман.

— Ако затова сте ме повикали — каза той, — за да чуя всички тези смешни обвинения, значи сте ми загубили времето. Надявам се пак да се срещнем. — Той се изправи и тръгна към вратата.

— Не е само затова — спря го Стилман. — Мисля, че имаме подходящо решение.

Д’арл спря, обърна се, измери ги с поглед, после седна в креслото.

— Да чуем.

Стилман се наведе напред, завладян от напрежение. Животът на Джони зависеше от следващите няколко реплики.

— Доколкото ми е известно, екипировката, която притежават кобрите, цели да им придаде допълнителна сила, огнева мощ и да ускори рефлексите ми, а както научих от Джейми, към това били прибавени и слухови и зрителни усилватели. — Д’арл кимна и Стилман продължи малко по-уверено: — Войната не е единственото начинание, при което всички тези неща са полезни. Какво смятате, например, за колонизацията на новооткрити планети?

Д’арл сбърчи вежди, но Стилман побърза да се изясни:

— Последните няколко седмици прехвърлих доста материал и както узнах, процесът на колонизация се състои от четири степени: първо, на планетата пристига специална изследователска група, която трябва да установи дали е подходяща за живот. Следва значително по-разширена научна експедиция, подготвена за пълен анализ на почвата и атмосферата. Третата стъпка е стоварването на работна група, която да разчисти терен и да построи селище за бъдещите колонизатори. И едва тогава пристига първата група от заселници. Целият този процес отнема няколко години и поглъща значителни средства, главно защото през цялото време трябва да поддържате малка военна база, която да защитава колонизаторите от всякакви неизвестни опасности. А това значи да се изхранват няколкостотин човека, да се транспортират оръжия и екипировка…