Кобра

— Горе-долу, господин Стилман — отвърна Джони и стисна протегнатата ръка. Работеше едва от три дни и все още се чувстваше малко неловко, когато разговаряше с клиентите на баща си. — Татко го няма в момента, мога ли да ви помогна с нещо?

Стилман поклати глава.

— Наминах само да те видя как си и да ти донеса някои новини. Тази сутрин научих, че „Уайт брадърз контрактинг“ наемат работници за разрушаване на стария хотел. Интересува ли те подобна работа?

— Не особено. Тук се справям чудесно. Но все пак, благодаря…

Той млъкна, прекъснат от оглушителен тътен.

— Какво беше пък това? — попита Стилман и огледа безоблачното небе.

— Експлозия — отвърна Джони, вперил поглед на югозапад. За миг му се стори, че отново е на Адирондак. — Доста мощна, на юг от нас. Ето! — Той посочи белезникавия облак дим, появил се внезапно.

— Това трябва да е цезнумната пречиствателна станция — промърмори Стилман. — По дяволите! Ела, да побързаме!

Краткият миг на deja vu1 отлетя.

— Не мога да дойда с вас — каза Джони.

— Остави работилницата. Никой няма да открадне нищо. — Стилман вече се качваше в колата.

— Но… — Как да обясни? — Там ще е пълно с хора! Просто не мога!

— Сега не е време да се правиш на стеснителен. Ако взривът е засегнал главния корпус, сигурно цялата станция е обхваната от пламъци. Може да им потрябва помощта ни. Тръгвай!

Джони се подчини. Забеляза, че димният облак става все по-тъмен.

Стилман се оказа прав в предположенията си. Когато наближиха развълнуваната тълпа, се оказа, че четириетажната сграда на пречиствателната станция наистина е обхваната от пламъци. Полицаите и пожарната команда вече бяха тук, пожарникарите поливаха вратите и прозорците с гъста, пенеста течност. Най-силно гореше първият етаж, огнените езици бълваха навън и изгаряха всичко около сградата. Огънят изглежда се подхранваше от складираните вътре химически разтворители.

Един от полицаите им препречи пътя.

— Назад… опасно е…

— Аз съм градският наместник Стилман — представи се Стилман. — С какво можем да помогнем?

— Като не пречите… не, почакайте, опитваме се да изтласкаме тълпата назад. Всеки момент може да последва втори взрив.

Полицаите бяха само трима и очевидно задачата беше непосилна за тях. Джони и Стилман побързаха да се включат в кордона.

— Как е станало — попита Стилман, опитвайки се да надвие рева на пламъците.

— Един очевидец каза, че се е пробил резервоар с яфанин и течността по някакъв начин се е възпламенила — докладва полицаят. — Не са успели да потушат навреме пожара и той е обхванал съседните резервоари. Нищо чудно да са разполагали с най-малко няколкостотин килолитра яфанин, това е разтворител, който се използва в пречиствателния процес и е изключително опасен. Чудно ми е как не е хвръкнала още цялата сграда.

— Има ли хора вътре?

— Има. Пет-шест души, на третия етаж.

Джони се извърна и примижа срещу ярките отблясъци. И наистина, от един прозорец на третия етаж надничаха уплашени лица. Тъкмо в този момент една от пожарните доближи на десет метра пламтящата сграда и започна да разгъва стълбата си нагоре. Джони отново насочи вниманието си към тълпата…

Вторият взрив беше оглушителен, но нямаше време да реагира — нанокомпютърът вече се бе погрижил за това. Озова се на земята за по-малко от секунда. Огледа се. Част от стената се бе сринала, само на няколко метра от пожарникарите. През отвора бликаха синкаво-жълти огнени езици. За щастие, нито един от пожарникарите не беше пострадал.

— О, по дяволите! — възкликна полицаят до него. — Вижте какво стана.

Дали от ударната вълна, или от сблъсъка със сриналата се стена, но пожарната стълба беше прекършена и безпомощно висеше надолу. Пожарникарите се помъчиха да я изправят, но безуспешно.

— Само това не! — извика уплашено Стилман. — Имат ли резервна стълба?

— Тази беше единствената, която можеше да стигне до третия етаж.

— Да повикаме глайдер от Хърайзън сити — предложи отчаяно Стилман.

— Няма време. — Джони посочи към втория етаж. — Пожарът отново тръгна нагоре. Трябва да предприемем нещо незабавно. — Пожарникарите изглежда бяха на същото мнение, защото сваляха една по-малка стълба от втората пожарна. — Май ще се опитат да изкатерят втория етаж и през него да достигнат третия.

— Това е самоубийство — заяви Стилман.

Но друг изход изглежда нямаше. Или…

— Трябва ми здраво въже — каза Джони. — Ще им хвърля единия край и те ще се спуснат по него.

— Ами ако попаднат в пламъците?

— Няма, ако завържем въжето на десетина метра от основата на сградата — за пожарната кола, например. Елате — да попитаме пожарникарите.

Съвсем наблизо откриха началника на пожарната и Джони побърза да му съобщи идеята си.

— Не е лошо — кимна началникът, — но се съмнявам, че онези горе ще успеят да го сторят. От половин час се пекат на тази ужасна топлина и гълтат дим, и сигурно вече са на предела на силите си.

— Нямате ли спасителна люлка? Окачва се с кука за въжето и по нея се спуска пострадалият.

Началникът на пожарната поклати глава.

— Вижте, сега не ми е до приказки. Хората ми всеки миг ще са вътре.