Кобра

— Прескочи пуйка — подхвърли едно от момчетата. Джони игнорира непонятната обида и излезе, уверен, че няма да го последват. Поне за известно време беше прав.

Но вечерта бе развалена. Той смени още няколко зали, с надежда да забрави неприятния инцидент, ала така и не успя да си възвърне изгубеното спокойствие. Накрая си тръгна. До колата имаше поне стотина метра, а и въздухът навън беше приятно прохладен.

Тъкмо пресичаше улицата, когато наблизо се разнесе приглушеният шум от двигател. Джони обърна глава и в същия миг една от колите, които се движеха край тротоара, рязко сви и се насочи към него.

Нямаше време за размисъл, дори за нормална човешка реакция. Но Джони не се нуждаеше нито от едното, нито от другото. За първи път, откакто беше напуснал Адирондак, нанокомпютърът пое пълен контрол над тялото му. Той се хвърли напред и нагоре, прелетя през цялата дължина на улицата и се озова право на отсрещния тротоар. Все пак не беше напълно подготвен, защото се претърколи и доста болезнено си удари рамото в близката сграда. Колата профуча край него и в същия миг от пръстите на Джони бликнаха два ослепителни лазерни лъча, които я удариха и се забиха в задните гуми. Последвалият взрив заглуши дори рева на двигателите. Изгубила в миг управление, колата поднесе, удари се в няколко паркирани коли и накрая се блъсна в ъгъла на една от сградите.

Без да губи нито секунда, Джони скочи и изтича при преобърнатата кола. Веднага се зае да разрязва смачкания метал и успя да отвори вратата, още преди пристигането на спасителния екип. Но усилията му бяха напразни. Шофьорът беше мъртъв, а спътникът му умря по пътя към болницата от тежки вътрешни увреждания.

Оказаха се двете момчета, които се заяждаха с Джони в „Раптория“.

Вратата се отвори и Стилман завъртя глава, забравил какво бе вълнувало мислите му допреди секунда. Влезлият беше Сютън Фрейзър.

— Никога ли не чукаш? — попита Стилман раздразнено.

— По-късно ще гледаш през прозореца — отвърна Фрейзър. — Сега трябва да поговорим.

Стилман въздъхна.

— За Джони Моро?

— Позна. Тиги, измина цяла седмица, но никакъв признак за успокояване на духовете. Хората в района продължават да питат защо Джони не е арестуван.

— Това вече го обсъждахме, не помниш ли? Съдебният отдел все още преглежда доклада от полицията, нищо не можем да предприемем докато не получим тяхното окончателно решение. Дотогава можем да говорим само за законна самоотбрана.

— О, стига вече. Знаеш добре, че хлапетата щяха да отбият в последния момент, без да го докоснат. Нали така й викат на оная тъпа игра: „Прескочи пуйка“. Добре, добре, зная, че Джони не е имал представа за играта. Но известно ли ти е, че е стрелял след като колата го е подминала? Имам трима свидетели, готови да го потвърдят.

— Зная го от полицията. И точно това най-много ме озадачава. Дали не е свързано с бойната му подготовка?

— Страхотна каша — промърмори Фрейзър.

В този момент изписука интеркомът.

— Господин Стилман, някакъв човек на име Ванис Д’арл настоява да се срещне с вас.

Стилман хвърли учуден поглед на Фрейзър, но той само сви рамене.

— Поканете го.

Влезлият беше строен, тъмнокос мъж с уверени движения. Съдейки по облеклото и маниерите му, идваше от друга планета.

— Господин Д’арл — посрещна го Стилман и двамата с Фрейзър се изправиха, — аз съм градски наместник Тиги Стилман, а това е съветник Сютън Фрейзър. Какво можем да направим за вас?

Д’арл им посочи своята златна идентификационна карфица.

— Ванис Д’арл, пратеник на комисаря Саркис Х’орм от Централния комитет на Доминиона.

Говореше с едва доловим акцент. Стилман забеляза с крайчеца на окото си, че лицето на Фрейзър замръзна. Той също бе почувствал известна слабост в коленете.

— За нас е чест да ви посрещнем, сър. Заповядайте, седнете.

— Благодаря. — Д’арл се отпусна в креслото, което допреди малко заемаше Фрейзър. Съветникът заобиколи бюрото и седна в другия край на кабинета, сякаш се стараеше да не привлича излишно внимание върху себе си.

— Визитата ми има чисто информативен характер, господин Стилман — поде Д’арл. — Но това, което ще ви кажа, е строго поверително. — Той изчака двамата да кимнат, преди да продължи. — Идвам при вас направо от Хърайзън сити, където наредих да бъдат оттеглени всякакви обвинения срещу бившата кобра, сержант Джони Моро.

— Разбирам — кимна Стилман. — Мога ли да попитам защо Централният комитет проявява интерес към този случай?

— Формално погледнато, сержант Моро все още се намира под юрисдикцията на армията, тъй като може да бъде призован на действителна служба всеки момент. Това е една от причините, поради които комисар Х’орм държи под око „Проект кобра“ още от самото му начало.

— Запознат ли сте с подробностите около инцидента, в който е бил забъркан господин… а-а, сержант Моро?

— Да и разбирам напълно недоумението, което изпитвате вие и местните юридически институции във връзка с действията му. Но сержант Моро не може да бъде отговорен за действията си. Той е бил нападнат и е действал по съответния начин.

— Толкова неконтролируемо ли е онова, което са му втълпили в армията?