Кобра

Вечеря без да бърза и пристигна точно в уговорения час. Крис го посрещна, надари го с една от ослепителните си усмивки и го покани в гостната, където Макдоналд се бе изтегнал на дивана.

— Изпусна страхотна вечеря — посрещна го Макдоналд и му махна да седне.

— Затова пък ти си наваксал в мое отсъствие — отвърна Джони. Макдоналд беше близо една глава по-висок от него и притежаваше способността да поглъща огромни количества храна.

— Опитах се. Дай да видя какво си получил.

Джони извади съобщението и му го подаде.

— Същото като моето — кимна Макдоналд след като го прочете и подаде на седналата до него Крис. — Имаш ли представа за какво се касае?

Джони поклати глава.

— Вече няколко седмици „Капка роса“ обикаля из близките планетни системи — може би са се натъкнали на нещо интересно?

— Интересно в смисъл на опасно? — попита тихо Крис.

— Възможно е — отвърна вместо Джони Макдоналд, — особено щом новината все още се държи в тайна между кобрите. Но аз лично се съмнявам — продължи той към Джони. — Ако това беше военен съвет или нещо от рода, щяхме да се съберем в Капитолия, а не в Благодарност.

— Може би се стараят постепенно да разширяват кръга на посветените — за да избягнат излишната паника — предположи Джони. — Не, тогава проблемът нямаше да е толкова спешен. Всъщност, кой ти донесе съобщението? Алмо Пири?

Макдоналд кимна.

— Държеше се ужасно официално. Все ме наричаше „сержант Макдоналд“. Повтори го поне четири пъти.

— Да, и при мен се държа така. Да не би Чалинор да е въвел старата казармена система или нещо подобно?

— Не зная — от седмици не съм ходил в Благодарност. — Макдоналд погледна часовника. — Дали не е време да разкрием картите, а? Какво ще кажеш, ако прескочим до Чалинор?

— Веднага, щом свършите, ще ви чакам тук — каза Крис, когато тръгнаха.

— Може да е доста късно — предупреди я Макдоналд.

— Няма значение — татко също ще закъснее, така че ще ви чакам.

— Добре. Колата е отзад, Джони.

Благодарност беше разположен на двадесетина километра североизточно от Ариел. Макдоналд се настани зад волана и подкара уверено колата, като умело избягваше по-дълбоките дупки и спираше, за да отмести от пътя някой паднал клон.

— Както е тръгнало, няма да се изненадам, ако леопардите започнат да атакуват преминаващите коли — промърмори Макдоналд.

Джони се засмя.

— Достатъчно дръзки са, за да го направят. Като стана дума за дързост, реши ли кога ще се жените с Крис?

— Ами… още не. Май ще поживеем още известно време така, докато преценим дали сме подходящи един за друг.

— Трябва да си се побъркал, ако не я вземеш веднага. Не съм сигурен обаче, дали и на нея ще дам същия съвет.

— Трогнат съм от твоята загриженост — изсумтя Макдоналд. — Само заради тези думи съм готов да те откарам чак до вас.

Къщата на Чалинор беше на отсамната страна на Благодарност, в самия край на разораното поле, което опасваше града. Отпред бяха паркирани още две коли. Джони и Макдоналд тъкмо слизаха от тяхната, когато вратата на къщата се отвори и на прага застана строен мъж, облечен в пълна бойна униформа на кобра.

— Добър вечер, Моро, Макдоналд — посрещна ги не особено топло той. — Закъсняхте с двадесет минути.

— Здравей, Л’ест — отвърна Джони, без да обръща внимание на тона му. — Не знаех, че ще правим маскен бал.

Симон Л’ест почти не се усмихна на забележката, но пламъчетата в погледа му показаха, че стрелата е ударила право в целта. Макдоналд изглежда също ги забеляза, защото го подмина без допълнителен коментар. Джони последва приятеля си, а Л’ест затвори вратата зад тях.

Стаята не беше кой знае колко просторна и доста натъпкана. В едно кресло на другия край се бе настанил самият Торс Чалинор, също издокаран в пълна бойна униформа, до него — в цивилни дрехи — седяха Санди Тейбър и Барл Делоун, двете кобри, които отговаряха за Грийнсуард. От другата страна, също в бойни униформи, бяха Хаел Сцинтра от Оазис и Франк Патруски от Благодарност.

— А ето ги Макдоналд и Моро — посрещна ги Чалинор. Той им посочи двете празни места пред него.

— Надявам се, Чалинор, че въпросът наистина е важен — изръмжа недоволно Макдоналд, докато двамата пресичаха стаята. — Не зная как е положението в Благодарност, но ние в Ариел нямаме време да си играем на войници. — Той погледна многозначително униформата на Чалинор.

— По стечение на обстоятелствата, предстои ни да обсъждаме тъкмо вашата липса на време — отвърна невъзмутимо Чалинор. — Я ми кажете, в Ариел има ли достатъчно кобри? А също в Грийнсуард и на други места? — добави той, като погледна към Тейбър и Делоун.

— Какво значи „достатъчно“? — попита Тейбър.

— Направи сметка — в целия Каралевски регион има над десет хиляди души и точно седемдесет и две кобри — продължи Чалинор. — Това означава по една кобра на сто и четирийсет души. Както и да го разделяш, на град с размерите на Грийнсуард се падат три кобри, а не две. Същото важи и за Ариел.

— Положението в Ариел е съвсем спокойно — отвърна Макдоналд. — Засега не се нуждаем от нови подкрепления. — Той погледна към Тейбър. — А в Грийнсуард как е?