Кобра

— Ловните пушки са напълно безполезни срещу кобрите — освен в някое тясно помещение, без възможност за маневриране — рече й Джони. — Дори само щракането на ударника е достатъчно силно, за да ни предупреди навреме и да избегнем снопа оловни сачми. На Силвърн трофтите така и не научиха този урок.

— Не в това е въпросът — намеси се Макдоналд. — За да бъдат убити дванадесет разбунтували се кобри, ще са нужни дванадесет лоялни кобри.

— Освен ако бунтовниците не успеят да въведат и дванадесетте цели в автоматичното прицелно устройство още преди началото на боя — подхвърли неочаквано Крис. — Ако го направят, тогава ще ви избият още с първия залп, нали?

Макдоналд поклати глава.

— Оптическите усилватели, с които разполагаме сега, не притежават многоцелевата способност на предишните. Добре, съгласен съм, да предположим, че ще са необходими петдесет кобри, за да овладеем положението — в случай, че противникът се окопае или нещо такова. Това все още е само една десета от силата, с която разполага Жу. Чалинор сигурно си дава сметка за това.

— Значи въпросът е какво още знае, което не ни е известно. — Елдярн потърка замислено брадичката си. — Да се е случило нещо на Авентини, което да налага прехвърлянето на по-голяма част от кобрите? Например, размирици в някой от далечните райони?

Джони и Макдоналд размениха погледи.

— Не сме чували за подобно нещо — отвърна Макдоналд. — Напълно възможно е Чалинор да е организирал подривни групи и в останалите градове, но на нас не ни е известно.

— Вярно, че в последно време се забелязва повишена активност на леопардите — добави Джони. — Сигурно това е накарало немалко кобри да удължат времето за патрулиране край плантациите. Все пак не виждам причина да безпокоим генерал-губернатора. Може би Чалинор просто си е изгубил ума.

— Не и Чалинор — прекъсна го Макдоналд. — Познавам го добре — умът му сече като бръснач и никога не е имал проблеми с психическото си равновесие. А и Л’ест едва ли щеше да се захване с тази работа, ако участваше само Чалинор. Чувал съм за подвизите му много преди да се срещнем на Авентини.

— Склонен съм да се съглася — добави замислено Елдярн. — Всичко изглежда прекалено добре подготвено, за да се касае за налудничаво хрумване на група мегаломани. Не напразно това става точно по време на миграционния период на рогатите леопарди. Така всякакви ответни мерки ще бъдат забавени — поне за известно време. Да не пропускаме и факта, че куриерският кораб излетя от планетата само преди броени дни — ще изминат поне шест месеца, докато пристигне следващият кораб от Доминиона.

— Достатъчно време да се затвърди новият режим — изръмжа Макдоналд. — Комитетът ще бъде изправен пред свършен факт, а Доминионът едва ли ще бъде в състояние да вземе спешни мерки.

— „Капка роса“ също се е запилял някъде из открития космос — добави навъсено Джони.

— Правилно — кимна Елдярн. — И докато се върне, Жу няма никаква възможност да се свърже с когото и да било. А дори и след това — на кораба ще се нуждаят от провизии и гориво и кацнат ли, лесно могат да попаднат в чужди ръце. М-да, Чалинор е обмислил всичко грижливо. Жалко, че не сте се досетили да се преструвате поне още малко на заинтригувани от играта му. Така щяхме да научим повече.

— Направих, каквото можах — каза Макдоналд. — Не съм склонен толкова лесно да престъпвам лоялността си към каузата, която защитавам.

— Разбирам те — съгласи се Елдярн.

Известно време всички мълчаха.

— Мисля, че аз бих могъл да се върна при тях — подхвърли накрая Джони. — Така и не им казах на чия страна съм.

— Само ще събудиш подозренията им — поклати глава Макдоналд. — А ако те заловят, че ни предаваш информация, вероятно ще те разстрелят като шпионин.

— Освен — рече замислено Крис, — ако наистина не би желал да отидеш при тях.

Баща й и Макдоналд я погледнаха изненадано, но тя не откъсваше очи от Джони.

— От самото начало — продължи тя все така спокойно, — ние предположихме, че Джони е на наша страна. Но може би той наистина все още не е решил? Не бива ние да вземаме подобно решение вместо него.

Елдярн кимна.

— Права си, разбира се. Е, Джони? Какво ще кажеш?

Джони прехапа устни.

— Честно казано, не зная. Заклел съм се да изпълнявам дълга си пред Доминиона — но тукашното правителство наистина води доста неразумна политика, особено що се отнася до недостига от хора и енергийни ресурси. Не мога да подмина с лека ръка и думите на Чалинор, че нашият дълг е към жителите на Авентини, а не към управниците.

— Решим ли веднъж да зачеркнем легалните правила за решаване на спорове, ще настъпи пълна анархия — упрекна го Макдоналд. — Нима наистина вярваш, че Чалинор и Л’ест ще се справят по-добре…

— Кен. — Крис постави ръка на рамото му. Сетне се обърна към Джони. — Разбирам какво те измъчва, но трябва да си наясно, че едва ли ще можеш да останеш неутрален до края.

— Така е, съвсем скоро ще трябва да вземеш решение — добави Елдярн. — Чалинор не би рискувал да ни разкрие плановете си, ако вече не е готов за действие.