Читаем Кобра полностью

— Сигурно сте прави — Джони се надигна. — Време е да си вървя. Ще обмисля всичко внимателно и тогава ще ви кажа на чия страна смятам да бъда. Но едно искам да знаете — той погледна Макдоналд право в очите, — това, което си говорихме тук тази вечер, ще остане само между нас четиримата. Чалинор няма да чуе нито дума от мен.

Макдоналд кимна съвсем бавно.

— Добре. Май на повече не бива и да се надяваме. Искаш ли да те откарам у дома?

— Не, благодаря. Ще се поразходя. Приятна вечер на всички.

Подобно на фермерите от по-изостаналите райони на Хърайзън, жителите на Ариел също си лягаха доста рано. Улиците бяха тъмни и пусти, единствените светлини идваха от редките лампи и от ярките звезди отгоре. Джони обичаше да се любува на звездите, когато се прибираше по-късно, но тази вечер въобще не ги забеляза.

Спомни си за онова не особено далечно време, когато беше готов да направи всичко за Крис, стига само да го погледне право в очите. Но това вече беше минало. Войната, проваленият опит да намери своето място в цивилния живот и седемте дълги години, през които участваше в строежа на новата колония, бяха изчерпали и последните капчици от младежкия му плам. Отдавна се беше научил да не взема решения само въз основа на емоционални причини.

Проблемът беше, че точно в този момент не разполагаше с достатъчно рационални причини за вземане на каквото и да било решение. На пръв поглед всичко навеждаше на мисълта, че Чалинор съвсем скоро ще бъде разбит… но сигурно освен очевидните факти имаше и още нещо. Всички знаеха, например, че Симон Л’ест е великолепен стратег, баща му беше преподавател в армейското училище на Асгард. Едва ли Л’ест би се захванал с нещо, което по начало е обречено. А и една продължителна, кръвопролитна война щеше да изтощи докрай и без това немощните ресурси на колонията.

Погледнато от друга страна, всички те се бяха клели за вярност пред Доминиона и следователно — пред генерал-губернатора на Авентини. Л’ест очевидно беше склонен да забрави тази клетва, но що се отнася до Джони, той уважаваше непоклатимостта на хора като Макдоналд.

Ето че стигна пред къщи, а мислите му продължаваха безпомощно да се мятат. Дано поне утрото бъде по-мъдро от вечерта, помисли си той, след като си легна.

Ала беше твърде възбуден, за да заспи. След близо час напразни усилия, Джони стана, запали лампата и измъкна от бюрото последния запис, който бе получил от родителите си. Включи го, намали звука и си легна, надявайки се, че познатите гласове ще го приспят.

Вече се унасяше, когато поредната част от монолога на сестра му приповдигна отново спускащия се воал на съня:

„… ме приеха в университета на Ейри — говореше с познатия звънлив глас Гуен. — Вярно, ще бъда доста далеч от Хърайзън, но затова пък там са най-добрите преподаватели по геология и най-вече по тектоничен анализ. Предполагам, че с подобна специалност няма да е никак трудно да кандидатствам за колонистка на Авентини. А като пристигна, оставям на теб да използваш влиянието и познанствата си, за да ме изтеглиш в Ариел. Да не мислиш, че ще бия толкова много път, само за да видя как изглежда империята на трофтите откъм задната й част. Всъщност, Джейми също ще опита да помогне с каквото може от Асгард. Като стана дума за трофтите, онзи ден спорихме в училище, дали със създаването на Авентини армията не целеше да изгради подходяща военна база за набези в тила на противника — в случай, че се наложи, разбира се. Постарах се да взема дейно участие — ужасно ми помогнаха и сведенията от твоите писма — но, опасявам се, че напълно разбих всякакви илюзии за своята женственост и скромност. Дано не съществува забрана да допускат на колонията ви скандалджийки…“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Север и Юг
Север и Юг

Выросшая в зажиточной семье Маргарет вела комфортную жизнь привилегированного класса. Но когда ее отец перевез семью на север, ей пришлось приспосабливаться к жизни в Милтоне — городе, переживающем промышленную революцию.Маргарет ненавидит новых «хозяев жизни», а владелец хлопковой фабрики Джон Торнтон становится для нее настоящим олицетворением зла. Маргарет дает понять этому «вульгарному выскочке», что ему лучше держаться от нее на расстоянии. Джона же неудержимо влечет к Маргарет, да и она со временем чувствует все возрастающую симпатию к нему…Роман официально в России никогда не переводился и не издавался. Этот перевод выполнен переводчиком Валентиной Григорьевой, редакторами Helmi Saari (Елена Первушина) и mieleом и представлен на сайте A'propos… (http://www.apropospage.ru/).

Софья Валерьевна Ролдугина , Элизабет Гаскелл

Драматургия / Проза / Классическая проза / Славянское фэнтези / Зарубежная драматургия