Кобра

Джони се изправи и изключи рекордера… и докато се върна обратно в леглото, вече знаеше какво ще бъде решението му. Ведрият, изпълнен с любов глас на Гуен му беше помагал неведнъж в трудни моменти, когато немалко неща стояха на карта. Да приеме — още повече доброволно — ролята на предател би означавало да престъпи любовта на Гуен и вярата на собственото му семейство. А тъкмо тези две неща не би желал да изгуби никога.

За съвсем кратко се поколеба дали да не позвъни на Макдоналд и да го уведоми за решението си… но леглото ставаше все по-меко и топло и напрежението постепенно започна да го напуска. Пък и вече ставаше късно. Утре ще съобщи на лоялистите, че остава при тях.

След не повече от пет минути беше заспал дълбоко.

Събуди се от настойчивия звън на алармата, потърка сънено очи и се огледа. Умът му по навик подреждаше случките и разсъжденията от предния ден. Изправи се, вдигна телефона и повика координатора.

— Кенет Макдоналд — каза той.

Очакването се проточи необичайно дълго, изглежда Макдоналд все още спеше.

— Да, ало? — чу гласа му накрая.

— Говори Джони, Кен. Зная какво е намислил Чалинор.

— Знаеш ли? — попита с променен глас Макдоналд.

— И какво?

— Смята да вземе под контрол Керсиджските мини.

Още една продължителна пауза.

— По дяволите — проговори най-сетне Макдоналд.

— Това трябва да е. Почти половината от редките авентински минерали идват от там. Достатъчно е само да минира входа към шахтите и да заплаши, че ще ги взриви, в случай, че Жу изпрати някоя по-многочислена част, за да се справи с него.

— И колкото по-дълго се колебае с решението Жу, толкова повече ще намалява силата му — добави Джони, — защото всички „неутрални“ кобри ще решат, че Чалинор е на печелившата страна. Така не след дълго Жу ще бъде принуден да капитулира или да поеме риска от избухването на гражданска война.

— Вярно. Да го вземат мътните. Трябва да предупредим Капитолия и да ги убедим, че е необходимо да изпратят някой по-многочислен отряд, преди Чалинор да е преминал към действие.

— Ти ли ще им се обадиш?

— Най-добре и двамата да сме на линия. Почакай, ей сега…

Разнесе се двойно изщракване и нов глас:

— Ариел.

— Генерал-губернаторът на Капитолия — поръча Макдоналд.

— Съжалявам, но не съм в състояние да осъществя поръчката ви.

— Защо? — подскочи от изненада Джони.

— Съжалявам, но не съм в състояние да осъществя поръчката ви.

— Как мислиш, дали няма повреда в сателитната връзка? — попита Джони.

— Едва ли — изсумтя объркано Макдоналд. — Координатор — дайте ми канцеларията на Пауъл Стюарт от Синдиката в Ранкин.

— Съжалявам, но не съм в състояние да осъществя поръчката ви.

Ранкин не беше толкова далеч, че да съществуват смущения в сателитната връзка.

— Толкова по въпроса за съвпаденията — каза Джони, усещайки неприятно свиване на стомаха. — Как ли се е добрал Чалинор до компютърната връзка?

— Може да го е сторил по всяко време през предишните няколко дни. Тукашните жители рядко разговарят с Капитолия и Ранкин.

— Ето защо беше изпратил Алмо Пири с онези странни бележници — досети се Джони. — Още тогава междуградската връзка е била прекъсната.

— Може и да си прав. Слушай, не мисля, че трябва повече да разговаряме по телефона. Какво ще кажеш, ако се срещнем у Крис — да речем, след половин час.

— Готово. Половин час.

Джони изключи телефона и за миг се загледа в малката черна кутия, замислен дали някой не е подслушвал разговора им. Едва ли… макар че, щом Чалинор беше в състояние да прекъсне сателитната връзка, какво му пречеше да постави някое подслушвателно устройство за локалните разговори?

Той скочи от леглото и започна да си навлича дрехите.

По професия електронен специалист, Крис държеше неголям офис на втория етаж на една къща съвсем близо до центъра. По някакви неясни причини наричаха мястото, където беше разположена къщата, Площада. Джони стигна там преди Макдоналд и закрачи нервно по паважа, докато се появи Кен с ключовете.

— Влизай — подкани го той. По улиците вече се мяркаха първите минувачи. — Чалинор може да е разположил наблюдатели наблизо.

Влязоха, Крис размести няколко кресла, включи осветлението и се прозя сънено.

— Добре де, тук сме — рече тя. — Я да чуем сега, защо трябваше да ме карате да идвам, след като почти не съм мигнала тази нощ.

— Отрязани сме от Ранкин и Капитолия — съобщи й Макдоналд. — Чалинор изглежда се е ровил в сателитния компютър. — Той й предаде накратко идеята на Джони за вероятното превземане на Керсиджските мини. — Ако изключим водния път нагоре по Тебеширената река, единствените две шосета до мините тръгват от Благодарност и Уейлд. Чалинор сигурно вече е готов да ги блокира, което означава, че генерал-губернаторът няма да е в състояние да прехвърли силите си нито по вода, нито по суша. Остава само въздушният път.

— Проклет да е — промълви Крис и в очите й блеснаха гневни искри. — Ще ни е нужна поне седмица, за да възстановим сателитната връзка.