Кобра

— Вярност, с каквато може да се похвали някое куче — изсъска той. — В случай, че не си забелязал, същият този Доминион, на който така пламенно желаеш да служиш, се отнася с теб като с ненужен боклук. Изхвърлил те е колкото се може по-надалече — от цивилизацията сега те делят повече от сто и петдесет светлинни години и близо двеста милиарда вражески настроени трофти.

— Тук сме, защото сме необходими за изграждането на колонията — намеси се Джони, за да покаже, че изцяло поддържа Макдоналд. Никак не му се искаше да се стига до бой, от подобно късо разстояние изходът щеше да е смъртоносен за всички присъстващи.

— Приказки, Моро — изпратиха ни тук, защото им беше по-евтино, отколкото да започнат нова война, за да се отърват от нас — възрази Л’ест. — Доминионът не дава пукната пари дали ще оцелеем или ще издъхнем на тази проклета планета. Щом е така, имаме пълното право да се погрижим за оцеляването си. Въпреки пречките, които могат да ни създадат разни типове, които не виждат по-далеч от носа си.

— Тръгваш ли, Джони? — попита Макдоналд и пристъпи към вратата.

Л’ест също направи няколко крачки и препречи изхода.

— Няма да те оставя да си тръгнеш, Макдоналд. Знаеш твърде много.

— Успокой се, Симон — вдигна ръка Чалинор. — Не повикахме при нас тези господа, за да им поставим въпрос на живот и смърт.

Л’ест не помръдна.

— Ти не познаваш този палячо, Торс. Той ще ни създаде цял куп ядове.

— Това вече го чух одеве. Сержант Макдоналд, бих искал да ми повярвате, че не го правим само заради нас — гласът на Чалинор беше самата искреност. — Хората на Авентини се нуждаят от силно и компетентно управление, каквото в момента не получават. Наш дълг — както пред тях, така и пред Доминиона — е да ги спасим от назряващото бедствие.

— Ако приятелчето ти не се разкара от пътя ми, ще го махна собственолично — заплаши Макдоналд.

Чалинор въздъхна.

— Симон, направи път. Макдоналд, няма ли поне да обмислиш предложението ми?

— О, ще го обмисля и то съвсем внимателно — заяви Макдоналд и без да откъсва поглед от Л’ест, пое към вратата.

Джони тръгна след него, като следеше движенията на Патруски и Сцинтра.

— Ако желаеш остани, Моро — предложи му Чалинор. — По-късно ще те откараме в Ариел.

— Не, благодаря — подхвърли Джони през рамо. — Имам още работа тази вечер.

— Както желаеш. Но няма да забравиш нашия разговор, нали?

Макар и произнесени с приятелски тон, последните думи накараха Джони да настръхне. Той потисна неприятната тръпка в гърба си и излезе.

Обратният път до Ариел премина в мълчание. Джони очакваше Макдоналд да подкара ядно колата и се бе приготвил за дива надпревара по криволичещия път. За негова изненада Макдоналд шофираше с такова необичайно спокойствие, сякаш всеки момент щеше да потъне в дрямка. Но в редките мигове, когато отразените отвън светлини осветяваха лицето му, Джони виждаше колко здраво е стиснал челюсти. Тъкмо затова реши, че ще е по-добре, ако не го заговаря.

Прозорците в къщата на Елдярнови продължаваха да светят, когато пристигнаха. Колата на бащата на Крис беше паркирана отпред.

Както и предишния път, вратата им отвори Крис.

— Влизайте — покани ги тя. — Много рано се върнахте. Срещата ли беше твърде кратка?

— По-скоро дълга — поправи я мрачно Макдоналд.

Крис го погледна внимателно.

— Така. Какво стана този път — Чалинор пак ли настояваше да изпратите молба за ново попълнение кобри?

Макдоналд поклати глава.

— Още по-скучно. Предложи ни да завладеем цялата планета.

Крис замря насред стаята.

— Какво?

— Чу ме добре. Намислили са да свалят от управление генерал-губернатора и да създадат полуфеодална система, с участието на всички кобри, които ги подкрепят.

Крис погледна към Джони.

— Шегува ли се с мен? — попита го тя.

— Ни най-малко. Чалинор се е захванал сериозно с тази идея. Не зная каква реакция очакват от останалите, но…

— Почакайте малко — прекъсна го тя. — Мисля, че татко също трябва да го чуе.

— Добра идея — подкрепи я Макдоналд, спря при шкафа в ъгъла и си наля двойна доза уиски. Сетне подкани с бутилката и Джони, но той отказа.

След няколко минути Крис се върна, придружена от възрастен мъж, облечен в елегантен халат.

— Кен, Джони — кимна им доктор Орин Елдярн. Не изглеждаше никак сънен, въпреки разчорлените си коси. — Каква е тази история за някакви съзаклятници?

Седнаха и Елдярнови изслушаха внимателно Макдоналд, докато им разказваше за предложението на Чалинор.

— Но както каза Джони — приключи той, — няма никакъв начин да успеят. В края на краищата, бойната сила на една кобра се уравновесява напълно от бойната сила на друга.

— Но пък е неизмеримо повече от силата на всеки един от нас — поклати глава Елдярн. — Ако Чалинор обяви, че възнамерява да превземе Благодарност, никой в града не ще може да му попречи.

— Не е възможно да няма някакви други оръжия — възрази Крис. — Само тук, в Ариел, разполагаме с поне дузина ловни пушки, а Благодарност е много по-голям град.