Кобрата

Източно от Барбадос, курс точно на запад. През веригата острови Уиндуърд[25], покрай Холандските Антили и направо в колумбийски води. Толкова далече на юг нямаше никакъв начин корейски трафикант да се върне на Бахамите. Беше взел последното си карго от „Балморал“ и после беше получил заповед къде да го закара. Триста морски мили означават трийсет часа. Утре следобед. Джереми Бишоп му се обади пак.

— Не става. Няма нищо в Карибите.

— Онзи бразилски майор още ли е в Кабо Верде?

— Мисля, че да. Учениците му се дипломират след два дни и той се съгласил да вземе участие в церемонията, после щял да се пенсионира и да си замине със самолета. Но двамата американски радисти вече са откомандировани. Доколкото знам, пристигнаха в Щатите.

— Можеш ли да ме свържеш с него? И по какъв начин?

— Мога да му пратя имейл или текстово съобщение на телефона.

— Направи и двете. Искам телефонния му номер и искам да ми отговори на позвъняването след точно два часа. Сега трябва да вървя. Ще ти се обадя от хотелската си стая след сто минути. Просто ми намери номера му. Чао…

И се върна при хидроплана. Пламъците вече угасваха. Повечето палми представляваха овъглени пънове. Екологически погледнато това бе катастрофа. Той отдаде чест на строените на пясъка морски пехотинци и се качи.

— Пристанището на Насау. Колкото може по-бързо.

След деветдесет минути вече се намираше в хотелската си стая и изчака десет минути, за да се обади на Бишоп.

— Имам го — радостно съобщи гласът от Вашингтон и му продиктува номера. Декстър се обади веднага.

— Майор Жоао Мендоса?

— Да.

— Познаваме се от Скамптън, Англия. Аз съм човекът, контролирал вашите мисии през последните няколко месеца. Първо, искам да ви благодаря най-искрено и да ви поздравя. На второ място бих желал да ви задам един въпрос.

— Давайте.

— Помните ли какво направиха копелетата на малкия ви брат?

Настъпи дълга пауза. Ако го беше засегнал, можеше просто да му затвори. След малко плътният глас отново се разнесе в слушалката.

— Помня отлично. Защо?

— Имате ли представа колко грама са били нужни, за да бъде убито момчето?

— Няколко. Десетина, знам ли. И отново — защо?

— Има една цел, до която не мога да се добера. Но вие можете. Тя пренася сто и петдесет тона пуро. Достатъчни, за да бъде убит брат ви сто милиона пъти. Говоря за кораб. Ще ми направите ли услугата да го потопите?

— Местоположение и отстояние от Фого?

— Вече не разполагаме с безпилотни самолети. В базата ви няма американци. Нямаме насочване от Невада. Ще трябва сам да го откриете.

— Когато летях за Бразилия, изтребителите ни бяха с кабина с една седалка. Така го правехме. Дайте ми местоположението на целта.

Беше пладне в Насау. Пладне и в Барбадос. Щеше да се лети на запад със слънцето. Излитане и 2100 мили, значи… четири часа. Почти със скоростта на звука. В четири следобед е все още ден. Шест часа при десет възела за „Хай Шин“.

— Четиридесет морски мили източно от Барбадос.

— Няма да мога да се върна.

— Приземете се някъде там. Например в Бриджтаун, Барбадос, или Санта Лусия, Тринидад. Ще уредя формалностите.

— Дайте ми точните координати — градуси, минути, секунди, северно от екватора, западно от Гринуич.

Декстър му даде името и описанието на кораба, флага, под който плаваше, и координатите по карта, коригирани за шест часа плаване право на запад.

— Ще можете ли да го направите? — попита обезпокоено. — Без навигатор, без водене по радиото, на максимален обсег. Възможно ли е?

Изглежда, този път успя да засегне бразилеца.

— Сеньор, имам самолет, имам джи пи ес, имам очи и имам слънце. Аз съм пилот. Това ми е работата.

И това сложи край на разговора.

17

Трябваше да изтече половин час след като майор Мендоса прекъсна разговора по мобилния си телефон до тръпката от РПИ и усещането на тласъка в гърба от възпламеняването на последните две ракети в склада. Старият „Буканиър“ щеше да излети в небето в последната си мисия.

Мендоса нямаше никакво желание да претупва предполетната подготовка, за да си спести няколко мили полет. Така че спокойно изгледа как британският му наземен екип зарежда „Бука“ с максимално възможните 10300 литра гориво, което му даваше 2200 морски мили или 4050 километра обсег на полета.

Оръдието бе заредено само с бронебойни снаряди. Нямаше никаква нужда от трасиране, защото щеше да стреля при дневни условия, нито от запалителни снаряди, понеже целта беше от желязо.

Майорът поработи над картите и отбеляза височината, скоростта и времето за стигане до целта по старомодния начин — с карта и далтънов компютър[26]. Сгъна картата по широчина и я прихвана с ластик за дясното си бедро.