Кобрата

Към 2011 година тук се бяха настанили няколко нямащи нищо общо с армията фирми, сред които и група ентусиасти, заели се бавно да реставрират два самолета „Блекбърн Буканиър“. Бяха докарали самолетите до състояние да ускоряват по пистата, но все още не можеха да ги издигнат във въздуха. Срещу възнаграждение, решаващо всичките им други проблеми, ентусиастите се бяха съгласили да зарежат работата си и да се заловят с трансформирането на южноафриканския „Бук“, на който Гай Досън бе долетял от Тъндър Сити преди четири месеца.

Повечето хора в групата никога не бяха припарвали до бързолетящи реактивни самолети, защото бяха основно монтьори, механици, електротехници и инженери, поддържали буканиърите по времето, когато тези самолети продължаваха да са на въоръжение във флота и в Кралските ВВС. Повечето бяха местни хора, пожертвали уикенди и вечери, за да върнат във въздуха двата запазени ветерана.

Декстър и Мендоса преспаха в едновремешна странноприемница, стара крайпътна пивница за почивка на преминаващи междуградски рейсове, с тъмни стаи с нисък гредоред и бумтящи в камината пънове, с окачени по стените сбруи и репродукции на ловни сцени, които очароваха бразилеца. На сутринта отидоха до Скамптън, за да се запознаят с екипа — 14 души, наети до един от Декстър с парите на Кобрата, които с гордост показаха на новия пилот какво са направили.

Основната промяна бе монтирането на оръдията. През Студената война буканиърът бе носил на борда си муниции, подходящи за лек бомбардировач или за атакуване на кораби. Макар да си оставаше боен самолет, полезният товар представляваше страховит арсенал от бомби и ракети, в това число и тактически атомни бомби.

Във версията, която Мендоса огледа онзи пролетен ден в пронизвания от студено течение хангар в Линкълншир, целият този полезен товар бе превърнат в резервоари за гориво, което даваше на самолета невъзможен до този момент за него обсег. С едно изключение.

Макар по замисъл самолетите „Буканиър“ да не бяха изтребители прехващачи, екипът бе получил недвусмислени инструкции — на него трябваше да се монтират оръдия.

Под всяко крило, на пилоните, които някога поддържаха подвесните контейнери с ракети, бяха занитени оръдейни блокове. Всяко крило бе въоръжено с две 30-милиметрови оръдия „Адън“, чиято огнева мощ бе достатъчна, за да унищожи всичко, срещу което стрелят.

Задната кабина още не бе преоборудвана. Скоро там щеше да бъде монтиран още един допълнителен резервоар и свръхмодерен комуникационен комплекс. Пилотът на този „Бук“ никога нямаше да има зад себе си радио оператор и вместо това щеше да чува в ушите си достигащ от хиляди километри глас, който да му нашепва къде точно да открие своята цел. Но първо тук щеше да се качи инструкторът.

— Красив е — прошепна Мендоса.

— Радвам се, че ви харесва — разнесе се глас зад него. Той се обърна и видя слаба четирийсетинагодишна жена. Тя му подаде ръка. — Аз съм Колийн, вашият инструктор във връзка с модификацията.

Капитан трети ранг Колийн Кек никога не се бе качвала на „Бук“- във времената на буканиърите във флотската авиация не бе имало жени пилоти. Тя бе постъпила във флота по принуда и оттам я бяха прехвърлили във ВВС. След като бе придобила права за хеликоптерен пилот, най-сетне бе постигнала мечтата на живота си — да лети на изтребители. След 20 години служба се бе уволнила и сега й бе хрумнало да се присъедини към ентусиастите. Бивш пилот на „Буканиър“ й бе помогнал да се преквалифицира за този тип самолет, преди да е остарял до степен да не може да лети.

— Очаквам го с нетърпение — отвърна Мендоса и се усмихна.

Върнаха се в странноприемницата и обядваха — плащаше Декстър. Обучението започваше на следващия ден. Майор Мендоса и шестчленният му екип по поддръжката, който щеше да го съпроводи до остров Фого, бяха нужни на Декстър за последния ден на юни, така че той замина за Вашингтон навреме за следващата група идентификации от Джереми Бишоп.

TR-1 рядко се споменава и още по-рядко може да се види. Това е невидимият наследник на прословутия шпионски самолет U-2, на който Гари Пауърс е свален над Сибир през 1960 година, но който въпреки това впоследствие е използван, за да се открият съветските ракетни бази, построени в Куба през 1962 година.

По време на Войната в Залива от 1990/91 година TR-1 е основният шпионски самолет на Америка, способен да лети по-високо и по-бързо от всички други и да носи камери, които могат да предават изображение в реално време. Декстър бе поискал да заеме един TR-1, който да оперира от американската база в Пенсакола, и той току-що бе пристигнал. Започна работа през първата седмица на май.

С помощта на неуморния Бишоп Декстър бе открил корабен конструктор, притежаващ таланта да идентифицира почти всеки кораб от почти всякакъв ъгъл. Конструкторът почна работа с Бишоп на последния етаж на склада в Анакостия, докато под краката им се трупаха одеяла за страдащите в Третия свят.