Кобрата

Междувременно без много шум щеше да предаде имената и подробностите за още четири „плъха“. През втората седмица на септември Кал Декстър пътува до Атина, Лисабон, Париж и Амстердам. Всяка негова командировка предизвика шок и ужас, но и в четирите случая той получи уверения, че всеки арест ще бъде предшестван от внимателно оркестриран „инцидент“ около пристигащата пратка кокаин. Декстър описваше на всички хамбургската операция и я предлагаше като модел за действие.

Онова, което можеше да каже на европейците, бе, че в атинското пристанище Пирея има корумпиран митнически служител, че португалците имат подкупно служебно лице в доста малкото, но оживено пристанище Фаро на Алгарве, че Франция е подслонила доста едър „гризач“ в Марсилия, а холандците имат проблем в най-значителната карго дестинация на Европа — Ротердам.

Франсиско Понс излизаше в пенсия и беше адски доволен от този факт. Беше се помирил с възпълната си невзрачна съпруга Виктория и дори бе намерил купувач за своя „Бийч Кинг Еър“. Беше обяснил подробностите на онзи, заради когото бе прелетял безброй пъти през Атлантика — някой си сеньор Суарес, който на свой ред бе приел извинението за възрастта и вдървяването на крайниците и най-важното — беше се съгласил септемврийският полет да е последният му за Картела. Понс беше успокоил сеньор Суарес, че нещата не стоят чак толкова зле, защото младият му помощник-пилот буквално драска да стане капитан и най-вече да получава хонорара на капитана. А по-новият и по-добър самолет изобщо не беше първи приоритет. Така че пилотът стъпи на пистата в Боависта и излетя. Високо, много високо над него малката движеща се точка бе засечена от широкоъгълния радарен скенер на „Сам“ и бе съпоставена в базата данни.

Бяха нужни само няколко секунди, за да се идентифицира движещата се точка като излетял от Боависта „Кинг Еър“, чиято модификация „Бийч Кинг Еър“ не може да пресече Атлантика без допълнителен резервоар гориво, и че курсът е на североизток към географска дължина 35°. По-нататък нямаше нищо друго освен Африка. Някой в Невада инструктира майор Жоао Мендоса и наземния му екипаж да се подготвят за полет.

Напредващият в полета си „Бийч“ имаше два часа във въздуха зад гърба си, гълташе последните капки гориво от основните си резервоари в крилата, а междувременно го водеше помощник-пилотът. Някъде долу и малко напред по курса буканиърът подскочи под удара на РПИ, стрелна се по пистата и изрева над тъмното море. Нощта бе безлунна.

Шейсет минути по-късно бразилецът бе в точката на прехващане и обикаляше с ленивите 300 възела. Някъде югозападно спрямо него, невидим в тъмнината, „Кинг Еър“ се влачеше във въздуха вече на резервните резервоари благодарение на двамата помпаджии, които се бъхтеха зад пилотската кабина.

— Издигане на 12 хиляди, продължи в кръг — обади се топлият глас от Невада. Подобно на Лорелай, гласът бе достатъчно изкусителен, за да подмами мъжете в смъртна опасност. Но зад инструкциите стоеше „Сам“, който бе съобщил, че „Кинг Еър“-ът се е издигнал над облачната покривка.

Дори без луна звездите над Африка са изгарящо ярки, а облачният „пейзаж“ е като бял чаршаф, отразяващ светлината сред набор от сенки в бялата си повърхност. Буканиърът бе насочен на позиция пет мили зад „Кинг Еър“ и 300 метра над него. Мендоса огледа бледото „плато“ пред себе си. Не беше съвсем равно — тук-там от него стърчаха възлите на високи купести облаци. Намали скоростта, защото му се стори, че настига целта си прекалено бързо.

И тогава я видя — сянка между два облачни „хълма“, нарушаваща линията на стратуса. За миг изчезна, после изникна пак.

— Виждам го — съобщи той. — Нали няма грешка?

— Няма грешка — успокои го гласът в ушите му. — Просто в небето няма нищо друго.

— Разбрано. Искам контакт.

— Контактът потвърден при първа възможност.

Той отне от тягата, но дистанцията продължи да се скъсява. Свали предпазителя. Целта леко помръдваше в прицела на оръдието и образът се увеличаваше. Четиристотин метра.

Двата потока снаряди се възпламениха при опашката на „Бийч“-а. Тя се натроши на парчета, но снарядите продължиха да нахлуват навътре във фюзелажа, напред към допълнителните резервоари за гориво и пилотската кабина. Помпаджиите загинаха, преди да разберат какво става, разкъсани на парчета. Двамата пилоти щяха да последват съдбата им, но експлозията на горивото ги довърши по-бързо. Както и при „Трансол“, самолетът имплодира, пръсна се на пламтящи парчета и те полетяха през облачната пелена.

— Целта е свалена — съобщи Мендоса. Още един тон кокаин нямаше да стигне до Европа.

— Прибирай се — обади се гласът. — Курсът ти е…

Алфредо Суарес не можеше да избира дали да предаде на Дона поредицата лоши новини, или да му ги спести. Но пък господарят на Картела не бе оцелял толкова дълго в едно от най-опасните обкръжения на земята без силно развито шесто чувство за опасност.