Кобрата

Дон Диего беше едновременно способен на логично мислене и крайна параноя. Тези две неща обясняваха факта, че е жив и богат. Така че той беше напълно убеден, че има предател и че този предател е в Картела, Братството, неговия Хермандад. Много безсънни нощи наред той бе разигравал във фантазиите си картината на онова, което щеше да направи на жалкия нещастник, когато го разкриеше.

Отляво на него някой дискретно се прокашля. Беше Хосе-Мария Ларго, директорът на пласмента.

— Дон Диего, съжалявам, че трябва да го кажа, но се налага. Клиентите ни на територията на цели два континента започват да губят търпение, особено мексиканците и италианската ндрангета, която доминира в голяма част от Европа. Ние спечелихме двата конкордата с Ла Фамилия в Мексико и с калабрийците, които сега държат лъвския дял на нашата продукция в Европа… Сега обаче те се оплакват от недостиг на продукта, неизпълнение на поръчките и от качване на цените заради задаващия се дефицит.

Дон Диего едва се сдържа да не го удари. Вместо това кимна сериозно и отвърна:

— Хосе-Мария, скъпи приятелю, мисля, че трябва да направиш обиколка. Посети десетте ни най-големи клиенти. Кажи им, че е имало местен и временен проблем, който е в процес на отстраняване. — После се обърна към Суарес. — И ние ще го отстраним, нали така, Алфредо?

Заплахата се усещаше във въздуха и бе отправена към всички. Трябваше да се увеличи производството, за да се компенсира недостигът. Трябваше да се открият и наемат нови рибарски лодки и малки търговски кораби, които досега не са били използвани. Трябваше да се намерят нови пилоти, на които да бъде предложен неустоим хонорар, за да поемат риска на полетите за Африка и Мексико.

И трябваше — дон Диего се закле наум, че ще го направи — да се ускори откриването на ренегата. А после с него щеше да бъде постъпено по начин, който щеше да е всичко останало, но не и приятен.

В началото на октомври „Мишел“ видя от джунглите на Колумбия да излиза точка и да се отправя на север през морето. Увеличението разкри, че става дума за „Чесна 441“. Вниманието към точно този самолет бе привлечено, защото той излетя от малка писта в средата на нищото, откъдето обикновено не излитаха самолети по международни дестинации, т. е. това не можеше да е самолет на частна фирма, пълен с изпълнителни директори. А курсът 32,5° означаваше посока към Мексико.

„Мишел“ започна да преследва точката. Минаха над бреговете на Никарагуа и Хондурас, където, ако нямаше допълнителни резервоари, самолетът трябваше да кацне и да дозареди. Но това не се случи — той премина над Белийз и после прелетя над Юкатан. В този момент ВВБ „Крийч“ предложи на мексиканските ВВС да извършат прехващане и те с готовност приеха. Който и да беше този глупак, той летеше денем, без да съзнава, че е наблюдаван и че наблюдателят му знае, че горивото му трябва да е свършило.

Чесната бе прехваната от два мексикански изтребителя, които се опитаха да се свържат с нея по радиото. Отговор нямаше. Махнаха с ръка на пилота да се отклони и да кацне в Мерида. В този момент наближаваха голяма облачна формация и чесната внезапно пикира към облака в опит да се измъкне. Пилотът сигурно беше един от новаците на Дона — явно не много опитен. Само че пилотите на изтребителите бяха лишени от всякакво чувство за хумор.

Чесната полетя надолу, обхваната от пламъци, и се заби в морето край Кампече. Самолетът се бе опитал да пренесе кокаин до писта във ферма за говеда в околностите на Нуево Ларедо, до границата с Тексас. Оцелели нямаше. Местните рибари извадиха от плитчините в океана бали с общо тегло към 500 кг. Част бе предадена на властите, но не беше голяма.

През октомври и двата Q-кораба трябваше да се преокомплектоват. „Чесапийк“ се срещна със своя спомагателен кораб за зареждане в океана южно от Ямайка. Резервоарите му бяха напълнени до ръба, прехвърлена бе храна, сменени бяха „тюлените“. Този път беше ред на Екип-3 от Коронадо, Калифорния. По-важното бе, че го напуснаха всички арестанти.

Изведени от карцера на палубата, с качулки на главите, арестуваните разбираха по гласовете, че са в ръцете на американци, но нямаха представа нито къде се намират, нито на кой кораб са. В крайна сметка щяха да слязат на брега — все така с качулки — и да бъдат транспортирани със специален автобус без прозорци до ВВБ „Еглин“, където щяха да се качат на борда на товарен самолет С-5 за дълъг полет до островите Чагос, а там най-сетне щяха да видят дневна светлина и да изчакат края на войната.

„Балморал“ също презареди в морето. Неговият екип на СВМС остана на борда, понеже се състоеше от два взвода, дошли от Афганистан. Арестантите на борда заминаха за Гибралтар, където същият С-5 взе и тях. Британският улов от 18 тона кокаин беше предаден на американците в Гибралтар.

Всъщност конфискуваният кокаин — 23 тона от „Чесапийк“ и 18 тона от „Балморал“ — беше прехвърлен на друг морски съд, много по-малък товарен кораб, използван от Кобрата.